Преподаватели в средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)

От 1871 – 1872 учебна година, когато в Копривщица е въведена звучната метода вместо взаимоучителната или Бел-Ланкастърската метода, взаимното училище е преименувано на начално, а учителите започнали да се казват начални учители вместо взаимни учители. През тази учебна година заплатата на Найден Попстоянов е намалена на 2482 гроша, а на новия класен учител Христо Попмарков е дадена 8498 гроша заплата. Учителят Найден Попстоянов е бил един от дейните и почитани учители в Копривщица. Възможно е той да не е учителствувал през цялата тази учебна година.

Преподаватели в средно училище „Любен Каравелов“ 1820 – 1910

Главни учители

Геро Добрович-Мушек – (1824 – 1830), (1834 – 1853)^[1]
Неофит Рилски – (1837 – 1838)
Христо Пулеков – (1839 – 1854), (1858 – 1899)^[2]
Найден Геров – (1846 – 1847) – създател на Първото класно училище в България – „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица, днес паметник на просветното дело
Христо Попмарков – (неизв. – 1862)^[3]
Веселин Груев – (1862 – 1865) – изработва Уставът на училището^[3]
Петър Жилков – (1861 – 1876), (1878 – 1909) – по негова инициатива училището е отворено отново през 1878 г.
Нешо Попбрайков – (1865 – 1867), (1875 – 1876)
Найден Попстоянов – (1869 – 1876)

Класни учители

Даскал Никола Самоковеца – (1822 – 1824)^[1]
Йоан Димитриев – (1828 – неизв.)^[1]
Даскал Величко – (1830 – неизв.)^[1]
Дякон Йосиф Светогорски – (1830 – 1834) – въвел източно пеене (псалтикия) и смятане, и то само първите три аритметически действия^[1]
Георги Божилович – (1849 – 1852), сърбин, преподавател по турски език^[1]
Христо Г. Данов – (1849 – 1850)^[1]
Георги Груев – (1850 – 1851)^[4]
Йоаким Груев – (1855 – 1856)^[4]
Димитър Тонджуров – (1857 – 1858)^[1]
Стоян Веженов – (1862 – 1863), от Клисура^[1]
Стоян Делчов – (1864 – 1865)^[1]
Груйо Манев – (1864 – 1865)^[1]
Тодор Табаков – (1867 – 1868)^[1]
Генчо Белчев – (1870 – 1876)^[4]
Никола Беловеждов – (1873 – 1876)^[1]
Атанас Хаджиславчов – (1876 – 1877)^[1]
Тодор Малеев – (1876 – 1877)^[1]

Взаимни учители

Захарий Круша – (1833 – 1836), (1857 – 1858) – 1835 – 1836 въвежда Взаимоучителения метод^[1]
Груйо Манев – (1837 – 1839)^[1]^[4]
Никола Тороманов – (1856 – 1857), (1878 – неизв,)^[4]
Тодор Бучков – (1859 – 1870), бъдещ свещеник^[1]
Павел Клисурски – (1863 – 1864), бъдещ свещеник^[1]
Дончо Плачков – (1864 – 1865)^[1]
Нешо Манев – (1868 – 1869)^[1]
Тодор Минчов – (1868 – 1871)^[1]

Учителки в девическото училище

Калугерка Хаджи Татяна – (1853 – 1859), главна учителка, от Тетевен^[5]
Ивана Хаджигерова – (1850 – 1861), Ивана е учителка на момичетата в килийното училище на баща си и първа жена учителка в Копривщица
Дела – (1858 – 1859)
Баба Хаджи Анастасия – (1858 – 1859)
Евлампия Векилова – (1860 – 1867), (1875 – 1892)^[6]
Ана Минин – (1874 – 1875), от град Сопот^[1]
Харетина Мильова – (1876 – 1877)^[1]
Рада Киркович – (1879–1885),^[7] (неизв. – 1896)

Учители след 1900

Петко Сиреков
Стефан Станчев^[8]
Туше Влахов^[8]
Мария Пантева^[8]
Дамян Брайков
Добрин Иванов

Директори след 1900

Килийни учители в Копривщица

Добре Геров-Мушек – (неизв.)
Геро Добрович-Мушек – (1810 – 1824), (1830 – 1834)^[9]
Поп Никита Вапцилката – (неизв.)^[9]
Поп Лулчо – (неизв.)^[9]
Груйо Попгенчов – (неизв.)^[9]
Иван Джукелът – (неизв.)^[9]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 273 – 321, Т. I.
↑ Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 26 – 28.
↑ ^а ^б Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 52.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
↑ Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 42 – 46, Т. I.
↑ Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 63.
↑ Рада Киркович // daritelite.bg. Посетен на 3 януари 2023.
↑ ^а ^б ^в ^г Врачев, Иван. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 245 – 250.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д История // sulkaravelov.com. Посетен на 22 август 2021.

[Сапунджиев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 273 – 321, Т. I.

[2] Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 26 – 28.

[Каблешкова-3] а ^б Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 52.

[livingmuseum.info-4] а ^б ^в ^г ^д Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014

[5] Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 42 – 46, Т. I.

[6] Каблешкова, Раина. Сто видни копривщенци. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 51 – 63.

[7] Рада Киркович // daritelite.bg. Посетен на 3 януари 2023.

[Врачев-8] а ^б ^в ^г Врачев, Иван. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 245 – 250.

[sulkaravelov.com-9] а ^б ^в ^г ^д История // sulkaravelov.com. Посетен на 22 август 2021.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]