Прешево

град в Сърбия

Прешево или Прешово (на сръбски: Прешево или Preševo; на албански: Preshevë или Presheva) е град в Пчински окръг, Сърбия. Градът е административен център на едноименната община Прешево.

Прешево
Прешево / Preševo / Presheva
Знаме
      
Герб
42.3067° с. ш. 21.65° и. д.
Прешево
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаПрешево
Площ264 km²
Надм. височина463 m
Население13 426 души (2002)
КметРагми Мустафа
(PDSH – Демократическата партия на албанците)
Пощенски код17523
Телефонен код+381 17
МПС кодVR
Официален сайтwww.presevo.rs
Прешево в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен в Прешевската долина, в Поморавието, недалеч от границата със Северна Македония и с Косово на надморска височина от 463 метра.

В края на XIX век Прешево е център на Прешовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прѣшово е населявано от 2000 жители арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 в Прешово (Prechovo) има и малко християни – 280 българи патриаршисти гъркомани.[3]

Гробищната църква „Свети Димитър“ е от 1905 година.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Прешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Васил В. Велев от София е български кмет на Прешево от 8 август 1941 година до 24 ноември 1943 година. След това кмет е Петър Т. Ташулов от Неготино (7 декември 1943 - 9 септември 1944).[6]

През 1992 година албанците в общината организират референдум, според който общините Прешево, Буяновац и Медведжа да се присъединят към Косово. В периода между 1999 и 2001 година албанската паравоенна организация Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац води действия срещу югославските части, като целта ѝ е присъединяването на тези три общини към Косово. Дейността ѝ привлича по-малко вниманието на международните медии след събитията в Република Македония през 2001.

Населението на града през 2002 година е 13 426 души.

Личности

редактиране
Починали в Прешево

Външни препратки

редактиране
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 218.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144 – 145. (на френски)
  4. Храм св. великомученика Димитрија // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.[неработеща препратка]
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.