Тази статия е за града в Украйна. За реката вижте Припят.

При́пят (на украински: Прип'ять) е изоставен град в Киевска област, Северна Украйна, изселен след Чернобилската авария през 1986 г.

Припят
Прип’ять
— град —
      
Герб
Страна Украйна
ОбластКиевска област
Площ8 km²
Надм. височина127 m
Население0 души[1] (2019 г.)
0 души/km²
Основаване4 февруари 1970 г.
Първо споменаване1970 г.
Пощенски код255614
Телефонен код4499
МПС кодAI, КI / 10
Официален сайтpripyat.com
Припят в Общомедия

География редактиране

Наименуван е на река Припят, на чийто бряг е разположен. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, на 15 km от гр. Чернобил и на 95 km от столицата Киев.

Припят е най-близкият град (на 3 км) до АЕЦ Чернобил. Малко по-близо до централата е селището Янов (Янів) с население, достигало 100 души.

Край реката, близо до града и Чернобилската атомна електроцентрала, има неголямо водохранилище за аварийно охлаждане на централата, завършено през октомври 1976 г.

История редактиране

Градът е построен в началото на 1970-те години, за да обслужва Чернобилската АЕЦ. През 1979 г. придобива статут на град. Населението му към януари 1986 г. е 49 400 души.[2] Бил е проектиран да приютява около 75 – 78 хиляди души.

На 26 април 1986 г. избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Това е най-тежкият инцидент с атомен реактор в историята. На следващия ден по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията и че ще бъде извършена временна евакуация на жителите. След аварията, на 45 km от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители на Припят.[3]

Град-призрак редактиране

 
Зони на радиация (1996 г.)

Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.

Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър.[4] Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската армия, използвани по време на изграждането на саркофага на избухналия реактор, са изоставени поради високите нива на радиация в тях.

В днешно време хиляди работници обитават града и околностите му непостоянно (до 14 дни максимум), докато текат строителните работи по новия саркофаг на реактора.[5]

Съществуват украински туристически компании, предлагащи екскурзии до града и забранената зона.

Галерия редактиране

Панорама на центъра на град Припят

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране