Припят (град)
- Тази статия е за града в Украйна. За реката вижте Припят.
При́пят (на украински: Прип'ять) е изоставен град в Киевска област, Северна Украйна, изселен след Чернобилската авария през 1986 г.
Припят Прип’ять | |
— град — | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Киевска област |
Площ | 8 km² |
Надм. височина | 127 m |
Население | 0 души[1] (2019 г.) 0 души/km² |
Основаване | 4 февруари 1970 г. |
Първо споменаване | 1970 г. |
Пощенски код | 255614 |
Телефонен код | 4499 |
МПС код | AI, КI / 10 |
Официален сайт | pripyat.com |
Припят в Общомедия |
География
редактиранеНаименуван е на река Припят, на чийто бряг е разположен. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, на 15 km от гр. Чернобил и на 95 km от столицата Киев.
Припят е най-близкият град (на 3 км) до АЕЦ Чернобил. Малко по-близо до централата е селището Янов (Янів) с население, достигало 100 души.
Край реката, близо до града и Чернобилската атомна електроцентрала, има неголямо водохранилище за аварийно охлаждане на централата, завършено през октомври 1976 г.
История
редактиранеГрадът е построен в началото на 1970-те години, за да обслужва Чернобилската АЕЦ. През 1979 г. придобива статут на град. Населението му към януари 1986 г. е 49 400 души.[2] Бил е проектиран да приютява около 75 – 78 хиляди души.
На 26 април 1986 г. избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Това е най-тежкият инцидент с атомен реактор в историята. На следващия ден по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията и че ще бъде извършена временна евакуация на жителите. След аварията, на 45 km от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители на Припят.[3]
Град-призрак
редактиране
|
||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.
Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър.[4] Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската армия, използвани по време на изграждането на саркофага на избухналия реактор, са изоставени поради високите нива на радиация в тях.
В днешно време хиляди работници обитават града и околностите му непостоянно (до 14 дни максимум), докато текат строителните работи по новия саркофаг на реактора.[5]
Съществуват украински туристически компании, предлагащи екскурзии до града и забранената зона.
Галерия
редактиране-
Изоставени блокове в един от кварталите
-
16-етажен блок.
-
Виенско колело в Припят.
-
Хотел „Полесие“.
-
Дом на културата „Енергетик“.
-
Табелата на входа на града
-
Блок на главния площад
-
Сградата на Градския изпълнителен комитет
-
Учени на входа на Припят през 2000 г.
-
Залата на Двореца на културата
-
Ресторант
-
Басейн „Лазур“ отвън ...
-
... и отвътре
-
Радиационен знак край речното пристанище
-
Изоставени домове в Припят
-
Думи от химна на СССР на стената на блок
Вижте също
редактиране- Елена Филатова – украинска мотоциклетистка и фотограф
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Снимки от изоставения град Припят Архив на оригинала от 2015-10-24 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ metro.co.uk
- ↑ ((ru)) Припять в цифрах – Сайт г. Припять Архив на оригинала от 2012-10-13 в Wayback Machine..
- ↑ ((ru)) История города Припять Архив на оригинала от 2016-12-23 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Bugging In and Bugging Out – David E Crossley
- ↑ ((en)) Insight into lives of those who work and live in the Chernobyl exclusion zone