Просеник (дем Долна Джумая)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Просеник.
Просеник или Просяник (изписване до 1945 година: Просѣникъ, местно произношение Просяник, на гръцки: Σκοτούσσα, Скотуса, до 1926 година Πρόσνικ, Просник[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1415 жители (2011).
| Просеник Σκοτούσσα | |
| — село — | |
 Гарата в Просеник | |
  Просеник  Просеник  Просеник | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 795 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 15 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от просо и наставка -нѝк, както Ръженѝк.[2]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век и началото на XX век, Просеник е чисто българско село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Просеник (Prossénik) е посочено като село със 112 домакинства, като жителите му са 380 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Просеник, 2 1/2 час на З от Сяр; път равен, но блатист. Една част от земята е чифлик на много притежатели. Нова гъркоманска църква „Св. Гьорги“ с хубава звънарница; гръцко училище с 45 ученика. 70 къщи български.[4] | “ |
През 1891 година Васил Кънчов посещава Сярско и оставя интересни бележки за стопанския напредък на селото. Ето какво пише той:
| „ | Особено е забогатяло с. Просеник, което лежи на много плодородна земя; откупило се е от своя бег, но не е изгубило неговото покровителство. В къси години селото окончателно се е преобразило, липсали са бедните колибки и наместо тях са се появили хубавички двуетажни къщи. Дворовете са заградени. Селяните имат прекрасна черква и добро училище, дохождат в града с коне, облечени чисто и прилично. Отиват на Св. Гора; някои даже са достигнали до Ерусалим. Всичките околни села гледат със завист на просеничани.[5] | “ |
Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 900 жители, всички българи християни.[6] Всички християни от Просеник са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1280 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 30 ученици.[7]
В началото на 1909 година около 60 семейства от селото преминават в лоното на Българската екзархия.[8] Според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев през 1910 година в Просеник учителстват Стоил Димитров и З. Стоянова. Учениците са 25 момчета и 20 момичета. Училището се използва само от гъркоманите.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Просеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Просеник попада в Гърция. През 1926 година е прекръстено от гръцките власти на Скотуса по името на едноименния античен град.[11]
В 1920 - 1927 година е построена църквата „Свети Георги“.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Капсида | Καψίδα | Агона | Άγονα[13] | от капсида, „вид почва“, „изгоряло място“, от гръцкото καψίδα, „изгоряло място“[14] |
| Кондур Караагач[15] или Кудур Караагач[16] | Κουντούρ Καραγάτς | Микра Дендра | Μικρά Δένδρα[13] | възвишение на ЮЮЗ от Топалово[16] (26 m)[15] |
| Малаалпи | Μαλααλπί | Мистри | Μυστρί[13] | |
| Корасмат | Κορασμάτι | Диаставросис | Διασταύρωσις[13] | |
| Копла[16] | Κόπλα | Скамата | Σκάμματα[13] | местност на ССИ от Просеник, по левия бряг на Белица[16] |
| Търнок[16] | Ταρνόκι | Петалон | Πέταλλον[13] | местност на ССИ от Просеник, по левия бряг на Белица[16] |
Личности
редактиране- Родени в Просеник
Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
Антониос Думбас (? - 1944), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]- Атанас Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19]
- Атанас Карайованов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[20]
- Атанас Хаджипантазиев (1883 – 1907), гръцки андартски капитан
- Васил Николов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[21]
- Дафина Просенишка, българска народна певица
- Запро Стаматов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[22]
- Замприс Цятарос, деец на гръцката пропаганда в Македония[23]
- Илия Ангелов, български опълченец, V опълченска дружина[24]
- Илия Петров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[25]
- Илияс Мильос, деец на гръцката пропаганда в Македония[26]
- Константинос Папаниколау, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[27]
- София Хаджипантазиева, гръцка андартска деятелка
- Томас Зембирис, деец на гръцката пропаганда в Македония[28]
Щерю Влахов (1884 – 1924), български революционер
- Свързани с Просеник
- Василис Продрому, гръцки певец
- Димитрис Ризопулос (р. 1984), гръцки волейболист
Побратимени градове
редактиранеПросеник е побратимен град или партньор с:
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 178.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Йордан Иванов. „Български старини из Македония“. София, 1931, стр. 224.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 142 – 143.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
- ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Δούμπας Αντώνιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 498.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
- ↑ Τσιάταρος Ζάμπρης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 560.
- ↑ Μήλιος Ηλίας - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Παπανικολάου Κωνσταντίνος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Ζεμπίρης Θωμάς - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Списък на побратимени градове, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен на 28 май 2008