Отваря главното меню

Прохор е православен духовник, охридски архиепископ от около 1527 до 1550 година, „един от знаменитите охридски иерарси и може би последен олицетворител на величието на Охридската архиепископия".[2]

Прохор
духовник
Изображение на Прохор от църквата „Свети Георги“ във Върбяни[1]
Изображение на Прохор от църквата „Свети Георги“ във Върбяни[1]

Починал

Религия Православие

БиографияРедактиране

За разлика от своите предшественици-гърци Прохор е от славянски произход.[3] Той е споменат за пръв път като охридски архиепископ в едно послание на александрийския патриарх Йоаким от юли 1527 г.[4] Запазени са още ред свързани с него надписи и документи от следващите десетилетия. Прохор поръчва владишки трон (1528) и бронзов полилей от 19 части (1549) за архиепископската църква „Свети Климент“ в Охрид.[5] Тронът, надписан на църковнославянски „Прохор по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана", е изработен от орехово дърво и украсен с плитка резба и кост от местните майстори Йоан и Марко.[6]

По искане на Прохор са преписани няколко славянски книги за нуждите на архиепископията.[7] С негови средства е построена старата трапезария на светогорския манастир Дохияр, на който Прохор дарява също така сребърен кръст и многотомен гръцки миней (1546-1547).[8] Монасите от Зографския манастир също поддържат връзки с Прохор и го назовават в едно свое писмо „пастир и учител на гърци, сърби, българи и други страни".[9]

В собственоръчна приписка от 1548 г. Прохор се титлува „по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана [и] на всички българи, сърби и прочие“.[10] По негово време митрополитите на Молдавия и Влашко са временно подчинени на Охрид.[11] Прохор управлява и православните епархии в южна Италия.[12] Той пресича опита на смедеревския митрополит Павел да отдели сръбската църква от Охридската архиепископия (1527-1541).[13]

Прохор умира през 1550 г.[14] В охридската църква „Свети Климент“ е запазена неговата надгробна плоча.[15]

БележкиРедактиране

  1. Новооткриени портрети на Св. Наум и Охридскиот архиепископ Прохор. // Културен живот (списание за култура, уметност, општествени прашања) XL (1-2). јануари – март 1995. с. 44 – 47.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 188.
  3. Грозданов, Ц. Охридски архиепископ Прохор и његова делатност. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 282.
  4. Костић, П. Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињавања Пећке патријаршије архијепископији Охридској. – Споменик Српске Краљевске Академије, 56/II.48, 1922, 32-33.
  5. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 39-40, №№ 11-12; И. Гергова, Два хороса в Националния исторически музей. – Проблеми на изкуство, 33, 2000, кн. 2, 25-31; И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, № V.43.
  6. Хан, В. Интарзија на подручју Пећке патријаршије XVI-XVIII вијек. Нови Сад, 1966, 34-40; Ангеличин Жура, Г. Портрет на охридскиот архиепископ Прохор во црквата „Св. Ѓорѓи“, село Врбјани, Охридско. – Патримониум.мк, 3, 2010, 370-374.
  7. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 44-45, 677: № 26; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т. 2. С., 2004, №№ 170, 221.
  8. С. Кисас, Светогорски дани Прохора Охридског. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 289-296.
  9. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 484-485: № LIX.2.
  10. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, 677: № 26.
  11. M. Maxim, Les relations des pays roumains avec l'archevêche d'Ohrid à la lumière de documents turcs inédits. – Revue des études sud-est européennes, 14, 1981, 653-671.
  12. Иван Дуйчев, За правата на охридските архиепископи от средата на XVI в. върху някои италийски области. – Известия на историческото дружество, 14/15, 1937, 151-171.
  13. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 569-575, № LXX; Радојчић, Ҕ. Два примера Руварчеве тачности. – В: Споменица Илариону Руварцу. Нови Сад, 1955, 124-133.
  14. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, 677-678: № 27
  15. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 45, № 26; Г. Ангеличин Жура, Портрет на охридскиот архиепископ Прохор во црквата “Св. Ѓорѓи”, село Врбјани, Охридско. – Патримониум.мк, 3, 2010, 374.

ИзследванияРедактиране

  • Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 19-28, 63-64, 187-188, 306-309.
  • Грозданов, Ц. Охридски архиепископ Прохор и његова делатност. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 271-287 [= Охридскиот архиепископ Прохор и неговата дејност. – В: Грозданов, Ц. Студии за Охридскиот живопис. Скопје, 1990, 150-159]
  • Παντος, Δ. Χ. Ο αρχιεπίσκοπος Αχρίδας Πρόχορος (;-1550) και οι σχέσεις του με τη μονή Δοχειαρίου. Αθήνα, 2009
  • Суботић, Г. Преписка молдавског војводе Стефана Великог и охридског архиепископа Доротеја. Побуде и време настанка. – В: Зборник радова у част академику Десанки Ковачевић Којић (ур. Р. Кузмановић). Бања Лука, 2015, 103-134

Външни препраткиРедактиране