Пчèлните проду̀кти се получават от пчелите и се използват за храна на човека, като диетични и лечебни средства или като суровини за промишлеността.[1]

В България се добиват пчелен мед, пчелен восък, пчелна отрова, пчелно млечице, цветен прашец и пчелен клей. Интересът на медицината към пчелните продукти нараства непрекъснато. Всички те подлежат на ветеринарно-санитарен контрол и експертиза.[1]

Пчелен мед

редактиране

Пчелният мед е сложен биологичен продукт от растително-животински произход. Има полутечна консистенция и сладък вкус. Съставът, качествата и ароматът му зависят от произхода, зрелостта и начина на обработка. Той е безцветен, светложълт, червеникав до тъмен. Кристализира за различно време и по различен начин. Съдържа главно монозахаридите глюкоза и фруктоза (75 – 83%), декстрини (7,5%), минерални вещества, витамини (К, В1 В2, В6, РР, С и други), ензими (амилаза, аталаза, инвертаза и други), хормони, азотсъдържащи, органични и неорганични ароматни и багрилни вещества, киселини (ябълчна, лимонена и други) и други. В зависимост от произхода си бива нектарен и манов. Нектарният мед се дели на монофлорен (от един вид растения) и полифлорен (от различни растения). В България се произвеждат различни видове монофлорен (акациев, лавандулов, липов, слънчогледов и други) и полифлорен мед (ливаден, полски и други). Мановият мед се получава при преработването на маната, която се отделя от листните и щитоносните въшки[2]. От едно пчелно семейство годишно се получават 10 – 15 kg мед. Медът притежава хранителни, диетични и лечебни свойства. Има антимикробно, антимикотично и консервиращо действие. Стимулира висшата нервна дейност, влияе благоприятно при стомашно-чревни заболявания, подобрява сърдечната дейност и диурезата и други. Използва се и в козметиката.[1]

Пчелен восък

редактиране

Пчелният восък се произвежда от восъкоотделителните жлези на пчелите-работнички, разположени на последните 4 коремни членчета. Той е бял, жълт до оранжев, понякога зелен. Има аромат на мед. Съдържа главно естери на висши мастни киселини (палмитинова, перотинова, мелисинова) и висши алкохоли (мелисинов), ненаситени въглеводороди, свободни мастни киселини, минерали, ароматни и багрилни вещества и други. Разтваря се в бензин и горещ етер. От едно пчелно семейство годишно се получават 200 – 300 g восък. Има широко приложение – предимно за производство на восъчни основи (около 65%), в козметиката (за кремове), в медицината (за пластири и мази), за производство на свещи, като суровина на химическата, оптическата, полиграфическата и автомобилната промишленост, в металургията и другаде.[1]

Пчелна отрова

редактиране

Пчелната отрова (апитоксинът) е продукт на отровната жлеза при женските индивиди от пчелното семейство. Безцветна, гъста течност с горчиво-кисел вкус и специфичен аромат. Лесно се разтваря във вода. На въздух бързо се втвърдява. Устойчива е на нагряване, изстудяване и спрямо основи и киселини. Има сложен химичен състав – белтъчини, мазнини, минерални вещества, киселини (нуклеинова, мравчена и други), ензими и етерични масла. Най-важните биологически активни вещества са пептидите мелитин и апимин, ензимите фосфолипаза А (лецитиназа) и хиалуронидаза и хистаминът. От едно пчелно семейство годишно се получават по 2 – 3 g. Действието на отровата върху човека и отделните видове животни е много различно. Има бактерицидно действие, антивъзпалителен и антихистаминов ефект, разширява капилярите на крайниците, намалява кръвосъсирването и други. В медицината се използва чрез пряко ужилване или чрез специално приготвени препарати – при радикулит, бронхиална астма, ишиас, полиартрити, ревматизъм, невралгия и други заболявания, само по лекарско предписание и биологична проба за поносимост. В България се произвеждат различни лекарствени форми под названието „Меливенон".[1]

Пчелно млечице

редактиране

Пчелното млечице (маточното млечице) е секрет на слюнчените жлези (горночелюстната и глътъчната) на младите пчели-кърмачки, които хранят до третия ден всички ларви, а по-късно само ларвите за майки. Гъста, пастообразна, непрозрачна кашица с млечнобял или слабокремав цвят, със специфичен аромат и остър кисел вкус, със сладникав привкус. Има богат и разнообразен състав от лесноусвоими и биологически активни вещества. Съдържа белтъчни вещества (около 22 аминокиселини), захари, мазнини, минерални вещества, витамини (С, B1, В2, В6, В12, РР, Н, Е и други), ензими (холинестераза и други), мастни киселини, микроелементи и други. За получаване на пчелно млечице кошерите се разделят на 2 отделения; в едното се поставят летви с восъчни чашки, заредени с ларви. Пчелите-кърмачки влагат млечицето в чашките за храна на ларвите, откъдето се изсмуква с вакуум в стъкленици за съхраняване. От едно пчелно семейство годишно се получават 500 – 600 g. Млечицето има стимулиращо действие върху организма, подобрява апетита, съня, паметта и зрението, повишава физическите и защитните сили на организма и други. Лиофилизирано има голяма трайност. Има широко приложение в диететиката, медицината, козметиката и другаде – натурално или като препарати. В България се приготвя лекарственият препарат „Апитонин".[1]

Цветен прашец

редактиране

Цветният прашец представлява мъжките полови клетки на цветните растения. Пчелите го събират за храна. Съдържа белтъчини, захари, мазнини, витамини (А, С, РР, Е, D, B1, В2, В5, В6 и други), минерални вещества, органични киселини, микроелементи, ензими, хормони и други. Влияе върху растежа и обмяната на веществата в организма. Регулира функцията на стомаха и червата и други. Намира широко приложение в диететиката, медицината и козметиката.[1]

Пчелен клей

редактиране

Пчелният клей (прополисът) е лепливо смолисто вещество, което пчелите събират от пъпките на много видове растения (бреза, върба, топола, бор, слънчоглед и други) или приготвят от обвивката на цветния прашец за полиране на килийките на восъчните основи, за регулиране на отворите, за запушване на пролуки и други. Намира се и по рамките, вътрешните стени на кошерите и другаде. Той е жълто-зелен до червено-кафяв. Има приятна миризма. Химическият му състав зависи от географската ширина и от растителността в района. Съдържа смолисти вещества, етерични масла, восък, механични примеси и други. Разтваря се в спирт, амоняк, оцетна киселина. Някои породи пчели (кавказка, грузинска) натрупват повече прополис. Действа бактериостатично и бактерицидно. Антибиотичните му свойства се запазват до 10 години. Използва се в медицината (мази и емулсии), козметиката, промишлеността (при производство на фини лакове и политури) и другаде.[1]