Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция вижте Градобор.

Радобор (на македонска литературна норма: Радобор) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Радобор
Радобор
— село —
Поглед на Радобор.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1183° с. ш. 21.4414° и. д.
Радобор
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Могила
Географска област Пелагония
Надм. височина 579 m
Население 145 души (2002)
Пощенски код 7216
МПС код BT
Радобор в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 579 m надморска височина в центъра на Битолското поле, в областта Пелагония, на 15 km североизточно от град Битоля. На 5 km на запад от селото е общинският център село Могила.[1]

ИсторияРедактиране

Според една легенда, името на селото е свързано с плодовитостта на землището му - селяните викали „реди-бери“, което се трансформирало в Радо-бер и Радобор.[1]

В XIX век Радобор е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1891 година от майстор Христо Тасламичев от Прилеп.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радоборъ има 320 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Радобор има 312 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

В 1961 година селото има 431 жители. Радоборци се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 145 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 145
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Радобор
  •   Димитър Пажев (? – 1913), български военен деец, майор
  •   Христо Бучков (? – 1949), български революционер, дългогодишен селски войвода на ВМОРО, починал в Радобор[6]
  •   Тодор Кочов Димов – Габеро (1872 – 1977), български революционер, четник при Стойо Орленчето през 1903 година[7], негов внук е Методи Димов

БележкиРедактиране

  1. а б в Радобор. // Мој Роден Крај. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.168-169.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.25