Градобор или Гърдобо̀р[1] или Гърдибол (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, до 1953 година Γραδεμπόρι, Градембори[2][3]) е село в Гърция, част от дем Даутбал, област Централна Македония с 1944 жители (2001).

Градобор
Πεντάλοφος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Вардария
Надм. височина 141 m
Население 1944 души (2001)
Пощенски код 545
Телефонен код 2310-784
Градобор в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на левия бряг на река Галик (Галикос). Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Загиналите четници на Атанас Градоборлията в Градобор в 1903 г. „Ви Илюстре“, 16 юни 1903 г.

През XVIII век Градобор е село в Солунска каза на Османската империя. Според османски сиджили, през 1731-1751 селото е напуснато от своите жители и е напълно обезлюдено.[4]

През XIX век Градобор е чисто българско село в Солунска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович отбелязва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Градобор като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гиряпори (Ghiriapori) живеят 420 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Йирдо-Боре (Yirdo-Bore) е показано като село с 90 домакинства и 480 жители българи.[7]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 800 жители, всички българи християни.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gradobor) има 780 българи екзархисти и 260 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[10]

В Градобор в 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов функционира българско училище с учители Атанас Димитров от Долно Куфалово и Елена Йосифова от Солун.[11]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Градовори (Γραδοβόρι) е славяногласно село в Солунската митрополия със 750 жители, от които с гръцко съзнание 280 и с българско 470. В селото работят смесено гръцко 4-класно училище с 45 ученици (31 мъже и 14 жени) и 2 учители, както и българско училище с 50 ученици и 2 учители.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Градобор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] По време на Балканската война в Градобор се установява българска военно-административна власт с полицейски пристав Гоце Междуречки. След зачестили инциденти с нахлуващи гръцки части в района българските части се изтеглят.[14]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата Градобор попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Градемборион е смесено местно-бежанско село с 4 бежански семейства и 13 души.[15] В 1953 година селото е преименувано на Пендалофос.

ЛичностиРедактиране

 
Атанас Градоборлията
Родени в Градобор
  •   Атанас Ашлакът, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  •   Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  •   Атанас Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[17]
  •   Велика Трайкова (Велика Трайку) (1883 - 1904), гръцка учителка, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
  •   Димитриос Демердзис (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година[19]
  •   Димитриос Продромос (Δημήτριος Πρόδρομος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
  •   Димитър Златанов Градоборчето (Димитриос Вулгаракис), музикален деец
  •   Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина[20]
  •   Константинос Сарорас (Κωνσταντίνος Σαροράς), гръцки андартски деец, агент от втори ред[19]
  •   Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
  •   Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[21]
  •   Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО[19]
  •   Христо Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[22]
  •   Яким Димитров (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Десета прилепска дружина[23]
Починали в Градобор
  •   Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  •   Григор Христов Дерменджиев, български революционер от Миравци, деец на ВМОРО, убит при Градобор[24]
  •   Коста Димитров Стафидов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Градобор[25]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  4. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя. В: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 402.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  11. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 333.
  12. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.162
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
  18. „Βελίκα Τράικου“, архив на оригинала от 28 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121028020123/http://www.apolytrosis.gr/web/guest/belika, посетен 28 октомври 2012 
  19. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603-604.
  21. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  22. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  24. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  25. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0