Тази статия е за селото в Община Роман. За селото с подобно име в Община Ловеч вижте Радювене.

Ра̀довене е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

Радовене
България
43.1583° с. ш. 23.9614° и. д.
Радовене
Област Враца
43.1583° с. ш. 23.9614° и. д.
Радовене
Общи данни
Население361 души[1] (15 март 2024 г.)
18 души/km²
Землище20,112 km²
Надм. височина188 m
Пощ. код3144
Тел. код09123
МПС кодВР
ЕКАТТЕ61488
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Роман
Валери Ролански
(СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)
Кметство
   кмет
Радовене
Милчо Симеонов
(ГЕРБ)

География

редактиране

Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър.

На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка.

На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.[2]

В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940).

Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени.

В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Културни и природни забележителности

редактиране

Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина.

Редовни събития

редактиране
  • Петров ден – 12 юли
  • Пролетен бал -
  • събор - 31 октомври и 1 ноември

Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда. Има читалище с библиотека и киносалон.

Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби.

Личности

редактиране
Починали в Радовене

Литература

редактиране
  • Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.