Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Община Роман. За селото с подобно име в Община Ловеч вижте Радювене.

Ра̀довене е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

Радовене
Общи данни
Население 371 души[1] (15 юни 2020 г.)
18,1 души/km²
Землище 20,112 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 3144
Тел. код 09123
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 61488
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Роман
Валери Ролански
(АБВ, СДС, Атака)
Кметство
   кмет
Радовене
Милчо Симеонов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър.

На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка.

ИсторияРедактиране

На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.[2]

В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940).

Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени.

В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина.

Редовни събитияРедактиране

  • Петров ден – юли
  • Пролетен бал -
  • събор -

ДругиРедактиране

Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда. има Читалище с библиотека и киносалон.

Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби.

ЛичностиРедактиране

Починали в Радовене

ЛитератураРедактиране

  • Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342

ИзточнициРедактиране