Роман (община)

община в България
(пренасочване от Община Роман)
Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Община Роман се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Община Роман
      
Общи данни
ОбластВраца
Площ301.524 km²
Население6 590 души
Адм. центърРоман
Брой селища13
Сайтroman.bg
Управление
КметВалери Ролански
(СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Топографска карта на община Роман.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Враца. С площта си от 301,524 km2 заема 6-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан. Тук са обособени седем броя физикогеографски обекта, които попадат частично в община Роман.

Районът на юг от река Искър и западно от десния ѝ приток река Малки Искър се заема от източните части на предбалканския рид Гола глава с максимална височина връх Могилата (654 m), разположен южно от с. Курново, на границата със Софийска област. Източно от река Малки Искър и южно от нейния десен приток Западна Батулска река се простират западните части на друг предбалкански рид Драгойца. Тук югоизточно от село Марково равнище, на границата със Софийска област се издига връх Балева могила (947 m) – най-високата точка на община Роман.

Северно от рида Гола глава се намират най-ниските, източни части на Мездренската хълмиста област, като тук надморската височина варира между 150 и 300 m. Районът заключен между река Искър на север и Западна Батулска река (десен приток на Малки Искър) на юг, в източната част на общината се заема от западните разклонения на Карлуковската хълмиста област с максимална височина от 535 m, разположена южно от село Стояновци, на границата с община Ябланица.

Териториите на север от долината на Искър се заемат от части от три физикогеографски обекта. Северозападно от общинския център град Роман се издигат крайните югоизточни разклонения на рида Веслец с връх Бачището (557 m), югозападно от село Долна Бешовица. Източно от него и северно от долината на Искър се простира забележителното със своите скални образувания Каменополско плато. Неговата максимална височина е 528 m, разположена северозападно от село Долна Бешовица. И накрая, най-северния ъгъл на общината се заема от най-южните части на рида Врачански Венец със своята максимална височина Орлов връх (506 m), разположен северозападно от село Камено поле.

На изток от село Кунино, в коритото на река Искър се намира най-ниската точка на общината – 129 m н.в.

Води редактиране

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад-югозапад на изток-североизток на протежение от около 25 km. Реката навлиза в общината западно от село Струпец, прави един голям завой и достига до град Роман, където в нея се влива отдясно най-големият ѝ приток – река Малки Искър. След това реката продължава в североизточна посока, преди село Кунино завива на изток и източно от селото напуска пределите на общината. В този участък в нея отляво се влива река Косматица, разделяща рида Веслец от Каменополското плато.

Река Малки Искър протича през община Роман с най-долното си течение от юг на север в дълбока проломна долина между ридовете Гола глава на запад и Драгойца на изток. В северната част на общината, през село Камено поле преминава горното течение на река Ръчене (ляв приток на Искър), долината на която е каньоновидна с множество ниши и пещери по нейните отвесни скални склонове.

Населени места редактиране

 
Изглед от град Роман през 2013 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Население 2024 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Население 2024 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Долна Бешовица 279 27,794 Роман 2530 15,871
Камено поле 658 55,653 Синьо бърдо 379 21,090
Караш 64 23,079 Средни рът 10 15,285
Кунино 491 38,801 Стояновци 146 11,120 Мушат, Кирилово, Стояново
Курново 151 24,471 Струпец 328 17,322
Марково равнище 5 6,305 Хубавене 280 24,621 Хуйовене
Радовене 361 20,112 ОБЩО 5682 301,524 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1879 г. – с. Хуйовене е преименувано от населението на с. Хубавене без административен акт;
  • МЗ № 3779/обн. 01.12.1934 г. – преименува с. Мушат на с. Кирилово;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Стояново;
  • Указ № 427/обн. 07.04.1949 г. – обединява населените местности Бойчовското, Койчовци, Кондурите, Момчово, Подлес, Скръвенското, Средни рът и Търне (от с. Караш) за с. Средни рът;
  • указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Стояново на с. Стояновци;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Роман за гр. Роман;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава к. Краева бачия и ги присъединява като квартал на гр. Роман;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6223 2458 8 374 19 24 3340 100.00 39.49 0.12 6.00 0.30 0.38 53.67
Роман 2394 838 4 255 11 16 1514 Роман 29.52 0.14 8.98 0.38 0.56 60.39
Камено поле 604 269 0 84 343 Камено поле 24.49 0.00 10.72 64.20
Кунино 379 340 3 4 49 Кунино 87.82 0.59 0.79 9.78
Синьо бърдо 299 38 0 0 0 418 Синьо бърдо 8.31 0.00 0.00 0.00 91.46
Радовене 370 303 0 27 0 0 53 Радовене 75.18 0.00 6.69 0.00 0.00 18.11
Струпец 246 222 0 17 0 0 54 Струпец 79.88 0.00 4.81 0.00 0.00 15.29
Хубавене 223 43 0 0 0 0 283 Хубавене 13.19 0.00 0.00 0.00 0.00 86.80
Долна Бешовица 182 60 0 0 205 Долна Бешовица 22.55 0.00 0.00 77.06
Курново 124 155 0 0 25 Курново 85.63 0.00 0.00 13.81
Стояновци 97 123 0 0 0 0 2 Стояновци 98.40 0.00 0.00 0.00 0.00 1.60
Караш 46 5 0 0 40 Караш 10.63 0.00 0.00 85.10
Средни рът 10 28 Средни рът 93.33
Марково равнище 1 0 0 0 0 0 1 Марково равнище 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 100.00

Политика редактиране

Общински кмет редактиране

  • 2023 – Валери Георгиев Ролански (МК СДС (ВМРО-БНД, Левицата, ДБГ, Алтернатива на гражданите, СДС)) печели на първи тур с 51.36%.
  • 2019 – Валери Георгиев Ролански (Местна коалиция АБВ (СДС, АТАКА, АБВ)) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
  • 2015 – Валери Георгиев Ролански (Инициативен комитет Валери Георгиев Ролански) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
  • 2011 – инж. Красимир Петков (Инициативен комитет инж. Красимир Петков) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
  • 2008 – след касиране на изборите от 2007 инж. Красимир Петков (Инициативен комитет) печели на втори тур срещу Пламен Младенов (Коалиция „Бъдеще за община Роман“).
  • 2007 – инж. Красимир Петков (Инициативен комитет) печели на втори тур с 50,12% срещу Пламен Младенов (Коалиция „Бъдеще за община Роман“).
  • 2003 – Пламен Младенов (БДС „Радикали“) печели на втори тур с 62% срещу Николай Миковски (БСП, ОБТ, Партия „Рома“, Блокът на Жорж Ганчев).
  • 1999 – Вълчо Маринов (ОДС плюс) печели на втори тур с 56% срещу Николай Миковски (БСП).
  • 1995 – Николай Миковски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 59% срещу Цветан Лалов (СДС, Народен съюз).

Транспорт редактиране

През общината от запад на изток по долината на река Искър преминава участък от 23,4 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

Литература редактиране

Външни препратки редактиране