Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Община Роман се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Община Роман
Roman Municipality within Bulgaria.png
Общи данни
Област Враца
Площ 301.524 km²
Население 6 590 души
Адм. център Роман
Брой селища 13
Сайт roman.bg
Управление
Кмет Валери Ролански
(АБВ, СДС, Атака)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (4)
   Местна коалиция АБВ (СДС, АТАКА, АБВ) (4)
   ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ (2)
   Местна коалиция ДПС (ВОЛЯ, ЗС Александър Стамболийски, Новото време, НДСВ) (2)
   БСП (1)
Map of Roman municipality (Vratsa Province).png
Топографска карта на община Роман.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Враца. С площта си от 301,524 km2 заема 6-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, водиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан. Тук са обособени седем броя физикогеографски обекта, които попадат частично в община Роман.

Районът на юг от река Искър и западно от десният ѝ приток река Малки Искър се заема от източните части на предбалканския рид Гола глава с максимална височина връх Могилата (654 m), разположен южно от с. Курново, на границата със Софийска област. Източно от река Малки Искър и южно от нейния десен приток Западна Батулска река се простират западните части на друг предбалкански рид Драгойца. Тук югоизточно от село Марково равнище, на границата със Софийска област се издига връх Балева могила (947 m) – най-високата точка на община Роман.

Северно от рида Гола глава се намират най-ниските, източни части на Мездренската хълмиста област, като тук надморската височина варира между 150 и 300 m. Районът заключен между река Искър на север и Западна Батулска река (десен приток на Малки Искър) на юг, в източната част на общината се заема от западните разклонения на Карлуковската хълмиста област с максимална височина от 535 m, разположена южно от село Стояновци, на границата с община Ябланица.

Териториите на север от долината на Искър се заемат от части от три физикогеографски обекта. Северозападно от общинския център град Роман се издигат крайните югоизточни разклонения на рида Веслец с връх Бачището (557 m), югозападно от село Долна Бешовица. Източно от него и северно от долината на Искър се простира забележителното със своите скални образувания Каменополско плато. Неговата максимална височина е 528 m, разположена северозападно от село Долна Бешовица. И накрая, най-северния ъгъл на общината се заема от най-южните части на рида Врачански Венец със своята максимална височина Орлов връх (506 m), разположен северозападно от село Камено поле.

На изток от село Кунино, в коритото на река Искър се намира най-ниската точка на общината – 129 m н.в.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад-югозапад на изток-североизток на протежение от около 25 km. Реката навлиза в общината западно от село Струпец, прави един голям завой и достига до град Роман, където в нея се влива отдясно най-големият ѝ приток – река Малки Искър. След това реката продължава в североизточна посока, преди село Кунино завива на изток и източно от селото напуска пределите на общината. В този участък в нея отляво се влива река Косматица, разделяща рида Веслец от Каменополското плато.

Река Малки Искър протича през община Роман с най-долното си течение от юг на север в дълбока проломна долина между ридовете Гола глава на запад и Драгойца на изток. В северната част на общината, през село Камено поле преминава горното течение на река Ръчене (ляв приток на Искър), долината на която е каньоновидна с множество ниши и пещери по нейните отвесни скални склонове.

Населени местаРедактиране

 
Изглед от град Роман през 2013 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Долна Бешовица 266 27,794 Роман 2 838 15,871
Камено поле 690 55,653 Синьо бърдо 457 21,090
Караш 47 23,079 Средни рът 30 15,285
Кунино 501 38,801 Стояновци 125 11,120 Мушат, Кирилово, Стояново
Курново 181 24,471 Струпец 353 17,322
Марково равнище 6 6,305 Хубавене 123 24,621 Хуйовене
Радовене 403 20,112

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1879 г. – с. Хуйовене е преименувано от населението на с. Хубавене без административен акт;
  • МЗ № 3779/обн. 01.12.1934 г. – преименува с. Мушат на с. Кирилово;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Стояново;
  • Указ № 427/обн. 07.04.1949 г. – обединява населените местности Бойчовското, Койчовци, Кондурите, Момчово, Подлес, Скръвенското, Средни рът и Търне (от с. Караш) за с. Средни рът;
  • указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Стояново на с. Стояновци;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Роман за гр. Роман;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава к. Краева бачия и ги присъединява като квартал на гр. Роман;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

НаселениеРедактиране

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6 223 2 458 8 374 19 24 3 340 100.00 39.49 0.12 6.00 0.30 0.38 53.67
Роман 2 838 838 4 255 11 16 1 714 Роман 29.52 0.14 8.98 0.38 0.56 60.39
Камено поле 690 169 0 74 443 Камено поле 24.49 0.00 10.72 64.20
Кунино 501 440 3 4 49 Кунино 87.82 0.59 0.79 9.78
Синьо бърдо 457 38 0 0 0 418 Синьо бърдо 8.31 0.00 0.00 0.00 91.46
Радовене 403 303 0 27 0 0 73 Радовене 75.18 0.00 6.69 0.00 0.00 18.11
Струпец 353 282 0 17 0 0 54 Струпец 79.88 0.00 4.81 0.00 0.00 15.29
Хубавене 326 43 0 0 0 0 283 Хубавене 13.19 0.00 0.00 0.00 0.00 86.80
Долна Бешовица 266 60 0 0 205 Долна Бешовица 22.55 0.00 0.00 77.06
Курново 181 155 0 0 25 Курново 85.63 0.00 0.00 13.81
Стояновци 125 123 0 0 0 0 2 Стояновци 98.40 0.00 0.00 0.00 0.00 1.60
Караш 47 5 0 0 40 Караш 10.63 0.00 0.00 85.10
Средни рът 30 28 Средни рът 93.33
Марково равнище 6 0 0 0 0 0 6 Марково равнище 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 100.00

ПолитикаРедактиране

Общински кметРедактиране

ТранспортРедактиране

През общината от запад на изток по долината на река Искър преминава участък от 23,4 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 октомври 2018. (на английски)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране