Разград (село)
- Тази статия е за село Разград. За едноименния град вижте Разград.
Ра̀зград е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.
Разград | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 563 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km² |
Землище | 47,159 km² |
Надм. височина | 100 m |
Пощ. код | 3633 |
Тел. код | 09746 |
МПС код | М |
ЕКАТТЕ | 61707 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Монтана |
Община – кмет | Вълчедръм Иван Барзин (ЗС „Александър Стамболийски“; 1999) |
Кметство – кмет | Разград Петър Петров (ГЕРБ) |
География
редактиранеСелото е разположено в западната част на Дунавската равнина. Релефът е предимно равнинен до хълмист, с надморска височина от 100 м. В близост до селото река Цибрица приема притока си Друшилница. На изток от селото се намира плодородно льосово плато. Климатът е умерено-континентален – снежна и студена зима и топло лято.
Отстои на 7 км северно от град Вълчедръм, на 51 км северно от град Монтана, на 80 км северно от Враца и на 159 км северно от столицата София. Редовен автобусен транспорт го свързва с Монтана, Лом и София.
История
редактиранеПо време на османското владичество мигриращо българско население от град Разград се установява да живее непосредствено до съществуващото тогава с. Крумово. Така е основано с. Разград махала, което през 1955 г. е слято с Крумово и преименувано на с. Разград. Село Крумово е основано около 1764 година от преселници от град Ниш и неговата околност, които са дошли като наемни работници в чифлика на местния турски бей – Дервиш. Така е било и първоначалното наименование на селото: "Дервиш-ма'ла" . Преселението е пряка последица от близо 50-годишната поредица от Османо-австрийски военни конфликти, траещи от 1690 до 1739 година и разорили напълно богатата Нишка долина. Според родовата памет най-първите поселници са от фамилията Въловци, дошли от село Цървена ябука, Пиротско.[2]
Нишлии били привлечени в пустата по това време необработваема степ с редица облекчения като право на жилище, двор, градина, притежание на определен брой едър и дребен добитък. Връзките със старата родина се запазват до сравнително късно време.
В книгата си "История на града Лом и Ломска околия" първият български етнограф Димитър Маринов определя говора на Дервиш-ма'ла като пиротски, т.е.като част от Преходните говори.
Религии
редактиранеОбществени институции
редактиранеВ селото има:
- кметство
- два православни храма
- здравна служба
- Читалище „Никола Йонков Вапцаров"
- има телефонна централа
- интернет достъп
- кабелна телевизия
- покритие на всички мобилни оператори
- Най-близките учебни заведения са в град Вълчедръм
- Най-близката болница в град Лом
Културни и природни забележителности
редактиране- Паметник на загиналите през Първата и Втората световна война.
- Разград има потенциал за развитие на селски, ловен, риболовен, културен и еко-туризъм.
Гостите на селото могат да посетят църквите „Св. Георги“ и „Св. Димитър“.
На 7 км в град Вълчедръм може да се види църквата „Света Параскева“ – построена през 1936 г. Представлява умалено копие на „Александър Невски“ в София.
През селото преминава река Цибрица, отлично място за риболов и отдих.
Редовни събития
редактиранеСъборът на селото се провежда всяка година в петък, събота и неделя на Спасов ден.
Провежда се оброк в местността „Ралчин дол“ всяка година на празника на Свети Илия (2 август).
Други
редактиранеНаселението наброява около 100 души.
Кухня
редактиране- Пържен боб
- Пълнени чушки
- Картофи на тавичка.
Външни препратки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ "Кът от Златията", Иван Нисторов