Разград (село)

село в община Вълчедръм, обл. Монтана
Тази статия е за село Разград. За едноименния град вижте Разград.

Ра̀зград е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.

Разград
България
43.7424° с. ш. 23.4888° и. д.
Разград
Област Монтана
43.7424° с. ш. 23.4888° и. д.
Разград
Общи данни
Население563 души[1] (15 март 2024 г.)
12 души/km²
Землище47,159 km²
Надм. височина100 m
Пощ. код3633
Тел. код09746
МПС кодМ
ЕКАТТЕ61707
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗС „Александър Стамболийски“; 1999)
Кметство
   кмет
Разград
Петър Петров
(ГЕРБ)

География

редактиране

Селото е разположено в западната част на Дунавската равнина. Релефът е предимно равнинен до хълмист, с надморска височина от 100 м. В близост до селото река Цибрица приема притока си Друшилница. На изток от селото се намира плодородно льосово плато. Климатът е умерено-континентален – снежна и студена зима и топло лято.

Отстои на 7 км северно от град Вълчедръм, на 51 км северно от град Монтана, на 80 км северно от Враца и на 159 км северно от столицата София. Редовен автобусен транспорт го свързва с Монтана, Лом и София.

По време на османското владичество мигриращо българско население от град Разград се установява да живее непосредствено до съществуващото тогава с. Крумово. Така е основано с. Разград махала, което през 1955 г. е слято с Крумово и преименувано на с. Разград. Село Крумово е основано около 1764 година от преселници от град Ниш и неговата околност, които са дошли като наемни работници в чифлика на местния турски бей – Дервиш. Така е било и първоначалното наименование на селото: "Дервиш-ма'ла" . Преселението е пряка последица от близо 50-годишната поредица от Османо-австрийски военни конфликти, траещи от 1690 до 1739 година и разорили напълно богатата Нишка долина. Според родовата памет най-първите поселници са от фамилията Въловци, дошли от село Цървена ябука, Пиротско.[2]

Нишлии били привлечени в пустата по това време необработваема степ с редица облекчения като право на жилище, двор, градина, притежание на определен брой едър и дребен добитък. Връзките със старата родина се запазват до сравнително късно време.

В книгата си "История на града Лом и Ломска околия" първият български етнограф Димитър Маринов определя говора на Дервиш-ма'ла като пиротски, т.е.като част от Преходните говори.

Обществени институции

редактиране

В селото има:

  • кметство
  • два православни храма
  • здравна служба
  • Читалище „Никола Йонков Вапцаров"
  • има телефонна централа
  • интернет достъп
  • кабелна телевизия
  • покритие на всички мобилни оператори
  • Най-близките учебни заведения са в град Вълчедръм
  • Най-близката болница в град Лом

Културни и природни забележителности

редактиране

Гостите на селото могат да посетят църквите „Св. Георги“ и „Св. Димитър“.

На 7 км в град Вълчедръм може да се види църквата „Света Параскева“ – построена през 1936 г. Представлява умалено копие на „Александър Невски“ в София.

През селото преминава река Цибрица, отлично място за риболов и отдих.

Редовни събития

редактиране

Съборът на селото се провежда всяка година в петък, събота и неделя на Спасов ден.

Провежда се оброк в местността „Ралчин дол“ всяка година на празника на Свети Илия (2 август).

Населението наброява около 100 души.

  • Пържен боб
  • Пълнени чушки
  • Картофи на тавичка.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. "Кът от Златията", Иван Нисторов