Отваря главното меню

Цибрица (Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza; на латински: Ciabrus) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 87,5 km, която ѝ отрежда 35-то място сред реките на България.

Цибрица
Bulgaria Montana Province relief location map.jpg
43.4742° с. ш. 22.9539° и. д.
43.8142° с. ш. 23.5269° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Монтана
Община Якимово
Община Вълчедръм
Дължина 87,5 km
Водосборен басейн 933,6 km²
Отток 2,05 m³/s
Начало
Място северно от Костин връх,
Широка планина,
Предбалкана
Координати 43°28′27.12″ с. ш. 22°57′14.04″ и. д. / 43.4742° с. ш. 22.9539° и. д.
Надм. височина 818 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 716-ти км) → Черно море
Координати 43°48′51.12″ с. ш. 23°31′36.84″ и. д. / 43.8142° с. ш. 23.5269° и. д.
Надм. височина 27 m

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Цибрица извира северно от Костин връх (871 m) в Широка планина, част от Предбалкана на 818 m н.в. под името Селска бара. При село Клисурица получава отдясно водите на река Клисурица и се насочва на изток вече под името Цибрица. След село Дългоделци завива на североизток и тече в широка асиметрична долина с по-стръмни десни брегове. Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти km, на 27 m н.в., на 700 m източно от село Долни Цибър.

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Площта на водосборният басейн на река Цибрица е 933,6 km2, като граничи само с други два водосборни басейна – на северозапад река Лом и на югоизток и юг – с водосборният басейн на река Огоста.

Основни притоци: леви – Цибър, Турловица, Душилница (Барата); десни – Клисурица, Винишка бара, Селска река.

Хидрографски показателиРедактиране

Средният многогодишен отток, при с. Игнатово, е 2,05 m3/s, с изразен максимум през пролетта – март-април.

СелищаРедактиране

По течението на реката са разположени 11 населени места – 1 град и 10 села:

Стопанско значениеРедактиране

От село Игнатово до устието течението на реката е коригирано с водозащитни диги против наводнения.

Фауна

От 23 до 30 юни 1984 тогавашното Българско природоизпитателно дружество по инициатива на дългогодишния му председател Илия Яков, провежда първата изследователска експедиция („Цибрица' 84"), по време на която участниците изследват животинския свят по цялото протежение (88 km) на реката от изворите ѝ при с. Смоляновци до нейното устие при с. Долни Цибър. Установени са 64 вида птици, 10 вида земноводни и влечуги, 10 вида бозайници (освен прилепите) и др. [1][2].

В басейна на реката има изградени няколко десетки микроязовира („Клисурица", „Слатина", „Козоровец", „Сврача бара", „Гръгоровото", „Яза", „Вълков връх", „Ковачица", „Липница" и др.), които се използват основно за напояване, риболов и отдих.

От село Долно Церовене до село Долни Цибър, на протежение от 37,2 km покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 818 от Държавната пътна мрежа.

През древността на реката се намирал Циабрус или Цибрус (Ciabrus), град на тракийското племе трибали.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Боев, З. 1984. „Цибрица – 84“. – Природа и знание, 9: 34.
  2. Боев, З. 1985. Птиците от долината на река Цибрица. – Природа и знание, 7: 28-29.

Външни препраткиРедактиране