Разловци (на македонска литературна норма: Разловци) е село в община Царево село на Северна Македония.

Разловци
Разловци
— село —
41.8447° с. ш. 22.7686° и. д.
Разловци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областПиянец
Надм. височина805 m
Население826 души (2002)
Пощенски код2325
Разловци в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира в областта Пиянец на левия бряг на река Брегалница, в източното подножие на Обозна планина.

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1850 година.[1] В Разловци на 7 май 1876 година избухва Разловското въстание, ръководено от Димитър Беровски и Стоян Разловски, което скоро след това е потушено.

В началото на XX век Разловци е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Разловци е чисто българско село със 784 души жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на Разловци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Разловца има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Разловци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През 1950 година от агентите на УДБА Тошо Трендафилов и Ване Войов е убит без съд и присъда местния жител с българско самосъзнание Никола.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 826 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 823
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Разловци
  •   Димитър Костадинов Жежовски (18 юни 1903 – ?), български революционер, четник и терорист на ВМРО (Иван Михайлов). На 11.01.1946 г. Жежовски е предаден на югославските власти от българската милиция.[7]
  •   Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 2 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[8]
  •   Иван Бабунев, български революционер деец на ВМРО[9]
  •   Кольо Богатинов, български революционер деец на ВМРО,[9] убит от комунистите след 1944 година[10]
  •   Коте Попстоянов (1845 – 1910), български революционер и просветен деец
  •   Мите Босото, български революционер деец на ВМРО[9]
  •   Спиро Константинов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 юли 1924 година[11]
  •   Стоян Разловски (? – 1876), български свещеник и революционер

Външни препратки

редактиране
  1. Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 27 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15,17.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  9. а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 936.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.