Отваря главното меню

Разузнавателна организация на ВМРО

Разузнавателната организация на ВМРО действа от 1925 година, но официално е създадена през 1926 година като спомагателен орган на ВМРО.[1]

ВМОРО и ВМРО
Bitolya Macedonian-Adrianopolitan Revolutionary District Seal.JPG
Девиз

 • Свобода или смърт
 • Македония на македонците

Цели

 • Автономия за Македония и Одринско
 • Независима Македония

Структура

 • Централен комитет
 • Задгранично представителство
 • Структура на революционните окръзи
 • Четнически институт
 • Погранични пунктове
 • Спомагателна организация
 • Разузнавателна организация

Хронология

 • Основаване (1893)
 • Илинден-Преображение (1903)
 • Мюрцщегски реформи
 • Борба с чуждите пропаганди (1904 - 1908):
Сръбска и Гръцка
 • Разцепление на ВМОРО (1905 - 1908)
 • Легализация (1908 - 1910): НФП и СБКК
 • Войни за национално обединение (1912 - 1918):
МОО, Партизански формирования
Тиквешко въстание
Охридско-Дебърско въстание
Валандовска акция
11 дивизия Партизански отряд
 • Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
 • ВМРО (1919)
ВТРО, ВЗРО и ВДРО
 • Братоубийствени войни във ВМРО:
Убийство на Тодор Александров
Горноджумайски събития
Протогеровисти
 • Официална забрана (1934)

Категории

 • Дейци на ВМОРО
 • Дейци на ВМРО
 • Ренегати
 • Афери
 • Конгреси
 • Сражения
 • Печатни издания
 • Мултимедия
 • Документи

Още

 • Българска екзархия
 • ВМОК
 • Македонска емиграция в България
 • МПО
 • Български акционни комитети
 • Охрана

IMRO badge.JPG

През януари ЦК на ВМРО обсъжда подробен проект, изработен от Александър Протогеров и взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба. По този повод е изпратена инструкция до завеждащите революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство, ръководствата на ММТРО и ММС. В инструкцията се казва, че в бъдеще най-важната служба в организацията ще бъде разузнаването. Разузнаването на ВМРО следи контрачетите от Сдружението против българските бандити и Гръцкия македонски юмрук. Обект на разузнавателната дейност са сръбските и гръцките училища и просветни дружества. Особено внимание разузнаването отделя на ренегатите ­и на колонистите. На ММТРО се поставя задача да изучава и анализира всички средства, които се употребяват за денационализиране на българското население. Задграничното представителство според инструкцията, следи и противодейства на сръбското и гръцкото разузнаване главно в България. За тази цел то разполага със своя тайна полиция. От втората половина на 1926 г., започва да излиза „Разузнавателен бюлетин на ВМРО“, който захранва с информация пропагандния фронт на ВМРО в България и чужбина. Ефикасността на Разузнавателната служба намалява след появилите се противоречия между членовете на ЦК на ВМРО през 1927-1928. Дейността ѝ замира окончателно след убийството на нейния създател генерал Протогеров на 7 юли 1928 г.[2]

За главни разузнавачи в Битолския революционен окръг са назначени: Битолска околия – Александър Ефтимов, Прилепска – Тодор Адамов, Ресенска – Никола Мильовски, Охридска – Христо Чорбев, за Стружка – Христо Миладинов, за Крушовска – Васил Клисаров, Кичевска - Силко Цветков, Дебърска – Гиче Лазаров, за Кичевска – Тасе Димитров, за Леринска – Иван Трайков, за Костурска – Дамян Илиев и Кр. Лячев, за Преспата – Герман Петров, за Смилево – Тасе Дельов и Алексо Стефанов.[3]

БележкиРедактиране