Уикипедия

Алексо Стефанов

български революционер

Алексо Стефанов Симоновски с псевдоними Бай Ганю, Демирхисарски, Тома Христов[1] и Радовчето[2] е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Алексо Стефанов
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
12 юли 1935 г. (66 г.)
Семейство
СъпругаХристина Стефанова
Алексо Стефанов в Общомедия

Биография редактиране

Баща му се казва Стефан, а майка му умира, когато е на един месец. Алексо Стефанов има две сестри Ристана и Петкана и един брат Димитър. След като турци разоряват баща му икономически, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък се връща в родното си село, а от там заминава за България.

Във ВМОРО редактиране

 
Четата на Алексо Стефанов.[3] Първи на първия ред (отдясно на войводата) е Стойче Летник от Крушево, загинал с Тома Никлев в 1909 година.

След като купуват пушки и тръгват към Македония, турската полиция ги подгонва и арестува след кратка престрелка. След като ги откарват в участъка Алексо Стефан вижда там арестувани още Славчо Ковачев, Тома Давидов и Борис Сарафов. Около 1901 Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги вкарва във ВМРО. Обикаля из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и други. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой. В село Магарево, четата се разделя на две, като едната част заминава за Могила, Битолско, а другата част начело с Давидов към Буково, Дихово, Брусник, Лавци и Кърстоар.

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в сраженията при Смилево, Цапари, Облаково и други. След въстанието в 1904 година е четник в Горноджумайско и Малешевско. В 1905 година става помощник на битолския районен войвода на Димче Сарванов и действа в родния си Демир Хисар с 13 души,[4] какъвто остава до Младотурската революция в 1908 година. Отнася се много недоверчиво към нея: „Всички в окръга се легализираха и пак останаха по местата си, само Алексо не можа това да стори, всякога избягваше срещите и сношенията било с башибозука, било с официалните лица от властта“. На два пъти още в медовите месеци на Хуриета Алексо забегна с още неколко души другари. След това Милан Матов го легализира,[5] но е направен опит да бъде убит на пазара.[6] През 1909 година забегва в България.[5]

 
Алексо Стефанов

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета № 19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в 1 рота на 6 охридска дружина.[8][9]

Участва в Първата световна война. Старши подофицер Алексо Стефанов е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[18]

Във ВМРО редактиране

 
Революционната дейность въ Демирхисаръ (Битолско). По спомени на Алексо Стефановъ (демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга XI, Печатница П. Глушковъ, 1931.

След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 година е войвода на чета в Битолско и Охридско. Подпредседател е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов[19]. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов го описва така:

„ Той бе много познат сред македонските дейци и поради извънредната си духовитост. И сега си спомням сбитата му характеристика за високия технически напредък на немците, които бе наблюдавал през Първата световна война в Македония: „Немецот е како паяк; каде що ходи, отзаде му жица излиза.“[20] “

След убийството на Александър Протогеров от 1928 година застава на страната на протогеровистите.[21] Алексо Стефанов умира в 1935 година.[22] Оставя увлекателни спомени за революционните борби в Битолско.[23][24]

Женен е за Христина Ефтимова, учителка от Ресен, също участвала в революционното движение в Македония.[25][26]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8, 13, 96.
  2. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
  3. ↑ Четата на Демирхисарския войвода Алексо Стефановъ // Илюстрация Илиндень 4 (34). Илинденска организация, Юний 1931. с. 4.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 293.
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 642, 892.
  9. ↑ Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 326.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 119.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 461.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  18. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
  19. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  20. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
  21. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 542.
  22. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 440-441.
  23. ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
  25. ↑ Трайчев, Георги. Илинден 1903 – 1929. Сборник в памет на голeмото македонско възстание, София, книга седма, 1929, с. 73-77.
  26. ↑ Народна пенсия за заслужили дейци за Христина Алексова Стефанова от Ресен, ЦДА, 388к, оп.4, а.е.668
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алексо_Стефанов&oldid=11829850“.