Христо Миладинов
Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
| Христо Миладинов | |
| български юрист и революционер | |
 | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Майка | Милица Миладинова |
| Христо Миладинов в Общомедия | |
Биография редактиране
Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.[2][1] Син е на Георги Миладинов и Милица Миладинова. Учи в трикласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.[1]
След завършването си работи като адвокат.[1]
Участва като делегат от Охридското благотворително братство в Обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]
В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“.[1] В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства,[1] а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.[4]
Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.[5]
След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга.[6] На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля,[6] а на 28 май 1943 година – за областен управител (директор).[6][2] Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов.[7] На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година.[8] За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.[8] Връща се в София и отваря адвокатска кантора.[9]
Баща е на Милка (р. 1930), Елисавета (р. 1932), Георги и Янко (р. 1943) Миладинови.[10][9]
След Деветосептемврийския преврат е арестуван на 6 октомври 1944 година в дома на тъста си в Банкя, където е семейството му. Задържан за „справка“, той изчезва безследно.[9] Убит е без заповед за арестуване, съд и присъда.[10][11] Урна само със снимка е положена в Централните софийски гробища.[9][2]
Родословие редактиране
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Васил Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 481.
- ↑ а б в Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 288.
- ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ а б в Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 482.
- ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 612.
- ↑ а б Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 483.
- ↑ а б в г Новакова, Паулина. ПРИСЪДА: „В НЕИЗВЕСТНОСТ“ 6-и октомври 44-а година // obache.bg. 6 октомври 2019. Посетен на 2 ноември 2023.
- ↑ а б Доц. Милкана Бошнакова: Елисавета Миладинова – учен с възрожденски дух // bgnes.bg. 24 август 2019. Посетен на 18 февруари 2023.
- ↑ Петко Огойски, Записки за българските страдания 1944-1989 г., книга 1, ISBN 978-954-8604-83-3, 2007,стр. 445.
| Антон Козаров | → | областен управител на Битоля (28 май 1943 – 21 октомври 1943) |
→ | Сотир Нанев |