Христо Миладинов

български юрист и революционер

Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Христо Миладинов
български юрист и революционер
Роден
1899 г.
Починал
1944 г. (45 г.)
Учил вСофийски университет
Семейство
МайкаМилица Миладинова
Христо Миладинов в Общомедия

Биография редактиране

Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.[2][1] Син е на Георги Миладинов и Милица Миладинова. Учи в трикласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.[1]

След завършването си работи като адвокат.[1]

Участва като делегат от Охридското благотворително братство в Обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]

В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“.[1] В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства,[1] а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.[4]

 
Христо Миладинов (към 1922 г.)

Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.[5]

След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга.[6] На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля,[6] а на 28 май 1943 година – за областен управител (директор).[6][2] Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов.[7] На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година.[8] За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.[8] Връща се в София и отваря адвокатска кантора.[9]

Баща е на Милка (р. 1930), Елисавета (р. 1932), Георги и Янко (р. 1943) Миладинови.[10][9]

След Деветосептемврийския преврат е арестуван на 6 октомври 1944 година в дома на тъста си в Банкя, където е семейството му. Задържан за „справка“, той изчезва безследно.[9] Убит е без заповед за арестуване, съд и присъда.[10][11] Урна само със снимка е положена в Централните софийски гробища.[9][2]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
Георги Миладинов
 
Никола Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Иван Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Атанас Миладинов
 
Матей Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
 
 
Апостол Миладинов
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Ана Попова
(? – 1903)
 
Георги Янчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Климент Миладинов
(1865 – ?)
 
Мария Илчева
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Митра Наумова
 
Христо Миладинов
(? – 1873)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Лев Попов (1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (? – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (1897 – 1982)
 
Йорданка Миладинова (1900 – ?)
 
 
 
Георги Миладинов
(1869 – 1903)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
Васил Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
 
 
 
 
Костадинка Миладинова
(р. 1940)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Георги Миладинов
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Миладинов
 
 
 


Бележки редактиране

  1. а б в г д е Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 481.
  2. а б в Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  3. НБКМ-БИА C VIII 38
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 288.
  5. Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.
  6. а б в Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 482.
  7. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 612.
  8. а б Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 483.
  9. а б в г Новакова, Паулина. ПРИСЪДА: „В НЕИЗВЕСТНОСТ“ 6-и октомври 44-а година // obache.bg. 6 октомври 2019. Посетен на 2 ноември 2023.
  10. а б Доц. Милкана Бошнакова: Елисавета Миладинова – учен с възрожденски дух // bgnes.bg. 24 август 2019. Посетен на 18 февруари 2023.
  11. Петко Огойски, Записки за българските страдания 1944-1989 г., книга 1, ISBN 978-954-8604-83-3, 2007,стр. 445.
Антон Козаров областен управител на Битоля
(28 май 1943 – 21 октомври 1943)
Сотир Нанев