Райко Ошанов
Райко Димитров Ошанов е виден български икономист, юрист и политик от Демократическата партия, чийто лидер е в периода 1945 – 1947 г. Считан е за основоположник на трудовоправната доктрина в България.
| Райко Ошанов | |
| български юрист | |
| Роден | Райко Димитров Ошанов
|
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство Софийски университет |
| Право | |
| Област | икономика право |
| Работил в | Софийската инспекция по труда |
| Публикации | „Колективният трудов договор като правен институт“, С., 1940, 343 с., „Правна закрила на труда в България“, С., 1943, 332 с. |
| Членува в | Ротари клуб в София |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| Известен с | основоположник на трудовоправната доктрина в България |
Биография редактиране
Родът му е от Трявна, а фамилното му име се свързва с местността Ошаните недалеч от града. Роден е в семейство с 8 деца.[1]
Баща му е търговецът Димитър Ошанов. Дядо му Райко Ошанов е известен в града като русофил. Прадядо му Димитър Ошанеца, роден през 1760 г., е сред най-прочутите представители на тревненската зографска школа; негово дело е таванът в Даскаловата къща. Негова първа братовчедка Мария е майката на прочутата певица Силви Вартан.[1]
От малък Райко остава сирак. Въпреки трудните му години в началото на 20-те години учи финанси и стопанство в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), a впоследствие и право в Софийския университет[2].
През 1937 г. съставя първия Кодекс на труда в България, с което става основоположник на трудовото законодателство в страната. През 30-те и 40-те години е началник на Софийската инспекция по труда, a по-късно и началник на отделението по труда в Дирекцията на труда и обществените осигуровки. Известен е като неподкупен инспектор по труда.[1]
Специализира в Международното бюро по труда в Женева. Живее с жена си в своя къща в Палермо, откъдето се прибират за раждането на сина им в 1939 г.
Публикува „Коментар на Наредбата-закон за трудовия договор“ (1936), „Колективният трудов договор като правен институт“ (1940) – неговия най-известен труд, монографията „Правна закрила на труда в България“ (1943).
Преподава в Държавното висше училище за финансови и административни науки (днес УНСС), както и в Софийския университет[3].
В политиката редактиране
През 1924 г. оглавява Българския национален студентски съюз (БНСС), където Андрей Ляпчев го открива за политиката. В младежките си години сътрудничи активно на Никола Мушанов, а по-късно и на Стойчо Мушанов.
Лидер е на Демократическата партия през 1945 – 1947 г. Прекарва години в лагери и затвори след установяването на комунистическия режим в страната.
Семейство редактиране
Съпругата му Христина Фикова-Ошанова е дъщеря на ген. Димитър Фиков. Синът им Асен Ошанов (26.02.1939 – 21.01.2021), юрист и политик, пълномощник на българското царско семейство, е поет с над 40 стихосбирки и десетки авторски и преводни текстове на песни за Богдана Карадочева, Лили Иванова и др.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Почина юристът и поет Асен Ошанов, автор на текста на емблематичната песен „Детелини”, epicenter.bg, 24.01.2021 г.
- ↑ Торманов, З. Башов, С. 30 години Юридически факултет в Университета за национално и световно стопанство. Сто и една години юридическо образование и правни изследвания в УНСС. - В: 30 години ЮФ на УНСС: Приемник на вековна традиция в развитието на правната наука и практика. София, ИК-УНСС, 2022, с. 43
- ↑ Торманов, З., Башов, С., 2022, ibidem, с. 43
- Алманах: 90 години Университет за национално и световно стопанство, УИ „Стопанство“, С, 2010 г.
- БНТ: „Запознайте се с Асен Ошанов – юрист и поет“