Отваря главното меню

Райнхард Иргл (на немски: Reinhard Jirgl) е немски писател, автор на романи, разкази и есета.

Райнхард Иргл
Reinhard Jirgl
Reinhard Jirgl.JPG
Райнхард Иргл през 2013 г.
Роден 16 януари 1953 г. (66 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе
Награди Награда Георг Бюхнер (2010)
Подпис Reinhard-jirgl-001.jpg
Райнхард Иргл в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Райнхард Иргл е роден на 16 януари 1953 г. в Източен Берлин. Прекарва детството си при своята баба в Залцведел, Саксония-Анхалт. През 1964 г. на 11-годишна възраст се завръща при родителите си в Берлин, и двамата по професия преводачи.

От 1970 г. за Иргл започва трудов живот и полага матура във вечерно училище. От 1971 до 1975 г. следва електроника в Хумболтовия университет на Берлин. Завършва като дипломиран инженер и работи в изследователски институт при Академията на науките на ГДР в Берлин. През 1978 г. изоставя нелюбимата си професия и става осветител и сервизен техник в театъра „Берлинер фолксбюне“.

ТворчествоРедактиране

Дълго време Райнхард Иргл трябва да пише „за чекмеджето“, понеже ръкописите му се отхвърлянт от цензурата в ГДР. Първи значими подтици за творчество намира през 1978 г. в „Берлинер фолксбюне“, където се сближава с писателя Хайнер Мюлер. За свои теоретически образци и духовни поддръжници Иргл смята Мишел Фуко, Жорж Батай, Ернст Юнгер и Карл Шмит, които оказват важно влияние за „интелектуалното контра-съществуване“ в ГДР.

Първият завършен прозаичен текст на Иргл „Мама-Татко-Роман“ (Mutter Vater Roman) е отхвърлен от „Ауфбау Ферлаг“ по идеологически причини. Други пет ръкописа, възникнали преди „промяната“, остават неиздадени.

Две десетилетия по-късно Иргл обобщава тогавашното си положение „като писател без публика“ така: „Историята на моите литературни усилия през годините преди 1990 е история на официално присъдена смърт чрез задушаване.“[1]

След 1996 г. Иргл живее в Берлин като писател на свободна практика. Член е на немския ПЕН-клуб, а от 2009 г. – на Немската академия за език и литература.

От началото на 2017 г. Райнхард Иргл се оттегля напълно от обществения живот.[2] Отказва се от литературни четения и други изяви, а също от „публикуването на бъдещите му ръкописи. Всички новосъздадени текстове остават негово частно притежание“.[2]

БиблиографияРедактиране

  • Mutter Vater Roman, 1990, 2012
  • Uberich, Protokollkomödie in den Tod, 1990
  • Im offenen Meer, Schichtungsroman, 1991
  • Zeichenwende, Kultur im Schatten posttotalitärer Mentalität (zusammen mit Andrzej Madela, 1993
  • Das obszöne Gebet, Totenbuch, 1993
  • Abschied von den Feinden, Roman, 1995
  • Hundsnächte, Roman, 1997
  • Die atlantische Mauer, Roman, 2000
  • Genealogie des Tötens, Trilogie, 2002
  • Gewitterlicht, Erzählungen, mit dem Essay Das poetische Vermögen des alphanumerischen Codes in der Prosa, 2002, 2005
  • Die Unvollendeten, Roman, 2003
  • Abtrünnig. Roman aus der nervösen Zeit, 2005, 2008[3]
  • Land und Beute, Aufsätze aus den Jahren 1996 bis 2006, 2008
  • Die Stille, Roman, 2009[4]
  • Nichts von euch auf Erden, 2013
  • Oben das Feuer, unten der Berg, 2016

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Vgl. Reinhard Jirgl: Schreibwärts oder Vergessen – alles vergessen …, in: Renatus Deckert (Hrsg.): Das erste Buch. Schriftsteller über ihr literarisches Debüt, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main 2007, S. 288–291, S. 290
  2. а б Reinhard Jirgl, Hanser Literaturverlage, 2017-08-20
  3. Thomas Rothschild: Gesamtdeutscher Steinbruch, In: Freitag, Nr. 46/2006
  4. Gunther Nickel: Deutsche Lebensläufe, polyphon erzählt, In: Die Welt vom 28. Februar 2009

Външни препраткиРедактиране