Раклица (вилает Лозенград)
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България вижте Раклица.
Раклица (на турски: Eriklice, Ерикличе) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
|
Раклица Eriklice |
|
|---|---|
| — село — | |
  Раклица  Раклица |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 203 m |
| Население | 289 души (2000) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 5 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
ИсторияРедактиране
В 19 век Раклица е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Раклица (Raklitza) е село със 75 домакинства и 382 жители българи.[1] В българското училище в Раклица преподава революционерът Никола Долапчиев.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Раклица живеят 77 български екзархийски семейства или 305 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Раклица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Българското население на Раклица се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Раклица
Парашкев Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[5]- Станко Г. Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
- Стоил (Стойко) Койчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
БележкиРедактиране
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 874.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 353.