Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За за някогашното село в Лозенградско, Турция вижте Раклица (вилает Лозенград).

Раклица е село в Югоизточна България. Намира в община Карнобат, област Бургас.

Раклица
Общи данни
Население 96 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,98 души/km²
Землище 34,388 km²
Надм. височина 311 m
Пощ. код 8439
Тел. код 05528
МПС код А
ЕКАТТЕ 62027
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Карнобат
Георги Димитров
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Раклица се намира в Източна Стара планина, в подножието на връх Баба Илийца, на 17 км от град Карнобат.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в „Житие и страдания грешнаго Софрония“, писано от Софроний Врачански. Той е бил енорийски свещеник в с. Костен (1791-1792 г.) под името поп Стойко Владиславов. Тогава с. Раклица се е казвало Шихларе. В селото е господствал бей на име Ахмед Геряй. Той си харесва една българска девойка за своя харем - куванджиевата дъщеря, но тя успява да избяга от него и е венчана за своя възлюбен от поп Стойко, което едва не коства живота на свещеника.

Допреди Балканската и Междусъюзническата война селото е населявано основно от турци, с изключение на само два български рода. След войните тук се заселват бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от други части на България и селото се населва само от българи.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Селото се отличава със своята уникална самобитност, и чистия си въздух. Предлага чудесни възможности за развитие на селски туризъм, като добри туристически маршрути за посещение са покоряването на връх Баба Илийца, посещение е на „6-те чучура“. Селото е заобиколено от 4 язовира, като най-близки са Циганският язовир, Костенският язовир, яз. Четалдере, предлагащи добра възможност за риболов. Девствената природа на Източна Стара планина е богата на дивеч - често се срещат сърни, зайци, диви свине и елени.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в първата събота след 15 август (Св. Богородица) тук се празнува традиционния събор, събиращ както ракличани, така и многобройните гости на селото на веселби и пиршества. В центъра звучи музика и се играят хора.