Рали Париж-Алжир-Дакар 1985[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1985, е седмото издание на Рали Дакар.

Рали Париж-Алжир-Дакар 1985
Старт1 януари 1985
Град Версай
Финал22 януари 1985
Град Дакар
Етапи17
Дължина общо14000 км
Дължина сп. отсечки7470 км
ДържавиФранция, Алжир, Нигер,
Мали, Мавритания,
Сенегал
Участници коли362
Участници мотори135
Участници камиони55
Победител коли Патрик Занироли
Победител мотори Гастон Райе
Победител камиони Карл-Фридрих Капито
Рали Париж-Алжир-Дакар 1985 в Общомедия
Моторът на победителя Гастон Райе

Обща информация редактиране

Стартът е на 1 януари и за първи път не е в Париж, а във Версай, а финалът е на 22 януари 1985 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Мавритания и Сенегал. Участват общо 552 екипа (362 автомобила, 135 мотоциклета и 55 камиона), а до финала стигат едва 146 (101 автомобила, 25 мотоциклета и 20 камиона). Състезанието печелят французинът Патрик Занироли (автомобили), белгиецът Гастон Райе (мотоциклети), който успява да защити успеха си от предната година, и германецът Карл-Фридрих Капито (камиони). За синята кръв на това издание допринасят принцът на Монако Албер II, който участва при автомобилите, и сестра му Каролина Монакска, която е навигатор на съпруга си Стефано Казираги при камионите (и двамата не завършват състезанието). Друг известен новак в надпреварата е актрисата от сериала Шатовалон Шантал Нобел, която като навигатор при камионите спомага на отбора си да спечели петото място в класа си. За първи път в състезанието се впуска и Жан-Луи Шлесер с Лада, който петнадесетина години по-късно ще запише две поредни победи със своето бъги. Погледите отново събира автомобил с три оси и шест колела – Мерцедес 190 на Жан-Пиер Жосо, чиято преработка отнема цели 2500 часа.

Инциденти редактиране

По време на това издание загива малко момиче от Нигер. Японецът Масару Кубота с Тойота Корола прави опит да избегне сблъсък с група зрители в едно село, но изгубва контрол над автомобила и блъска момичето, което се намира от другата страна на пътя.[2]

Етапи редактиране

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
П   Версай
  Сержи-Понтоас
  Сержи-Понтоас
  Сержи-Понтоас
  Сержи-Понтоас
  Сет



0
7
0
- Транспорт през Средиземно море: Сет – Алжир
1   Алжир   Ел Голеа 800 239 1039
2   Ел Голеа   Ин Салах 203 297 500
3   Ин Салах   Ин Амгюел 0 667 667
4   Ин Амгюел   Таманрасет 0 239 239
5   Таманрасет   Иферуан 0 649 649
6   Иферуан   Агадес 0 350 350
7   Агадес   Дирку 0 627 627
8   Дирку
  Иферуан
  Иферуан
  Агадес
0
0
790
316
1106
- 12 януари Почивен ден в Агадес
9   Агадес
  Чин-Табараден
  Тахуа
  Андерамбукан
  Чин-Табараден
  Тахуа
  Андерамбукан
  Гао
0
150
0
431
316
0
347
0
1244
10   Гао   Тимбукту 0 418 418
11   Тимбукту   Нема 0 702 702
12   Нема   Тишит 250 250 500
13   Тишит   Кифа 419 252 671
14   Кифа   Кайес 0 300 300
15   Кайес   Кедугу 0 393 393
16   Кедугу   Тамбакунда 75 268 343
17   Тамбакунда   Дакар 476 60 536

Победители по етапи редактиране

  Автомобили   Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
П Сержи-Понтоас   Бернар Дарниш
  Ален Мае
  Ауди   Жил Лале   Хонда
1 Уаргла – Ел Голеа   Жан-Пиер Габро
  Доминик Пипа
  Ленд Роувър   Жан-Мишел Барон   Хонда
2 Зепар – Ин Салах   Бернар Дарниш
  Ален Мае
  Ауди   Жан-Мишел Барон   Хонда
3 Ин Салах – Ин Амгюел   Анри Пескароло
  Потрик Фортик
  Ленд Роувър   Чарлз Стърнс   Ямаха
4 Ин Амгюел – Асекрем   Джаки Икс
  Клод Брасьор
  Порше   Жил Лале   Хонда
5 Таманрасет – Иферуан   Бернар Дарниш
  Ален Мае
  Ауди   Жил Пикар   Каджива
6 Иферуан – Агадес   Раул Раймонди
  Пиер Бо
  Рейндж Роувър   Чарлз Стърнс   Ямаха
7 Агадес – Дирку   Рене Меже
  Доминик Лемойн
  Порше   Гастон Райе   БМВ
8 Дирку – Иферуан   Патрик Занироли
  Жан да Силва
  Мицубиши   Гастон Райе   БМВ
Иферуан – Агадес   Андрю Коуън
  Джерън Сайър
  Мицубиши   Чарлз Стърнс   Ямаха
9 Агадес – Чин-Табараден   Рене Меже
  Доминик Лемойн
  Порше   Чарлз Стърнс   Ямаха
Тахуа – Андерамбукан   Анри Пескароло
  Потрик Фортик
  Ленд Роувър   Гастон Райе   БМВ
10 Гао – Тимбукту   Патрик Занироли
  Жан да Силва
  Мицубиши   Гастон Райе   БМВ
11 Тимбукту – Нема   Анри Пескароло
  Потрик Фортик
  Ленд Роувър   Убер Ориол   Каджива
12 Енжи – Тишит   Стефан Бостел
  Жорж Ванелсланд
  Тойота   Жил Пикар   Каджива
13 Тишит – Тиджикя   Пиер Фужерус
  Даниел Жакмар
  Тойота   Сирил Невьо   Хонда
14 Кифа – Кайес   Раул Раймонди
  Пиер Бо
  Рейндж Роувър   Чарлз Стърнс   Ямаха
15 Кайес – Кедугу   Патрик Занироли
  Жан да Силва
  Мицубиши   Жан-Мишел Барон   Хонда
16 Кедугу – Диалакато   Андрю Коуън
  Джерън Сайър
  Мицубиши   Жан-Мишел Барон   Хонда
17 Мборо – Дакар   Патрик Занироли
  Жан да Силва
  Мицубиши   Чарлз Стърнс   Ямаха

Крайно класиране редактиране

  Автомобили
Място Състезател Марка
1   Патрик Занироли
  Жан да Силва
  Мицубиши
2   Андрю Коуън
  Джерън Сайър
  Мицубиши
3   Пиер Фужерус
  Даниел Жакмар
  Тойота
4   Жан-Жак Рате
  Ан-Мари дьо Белабър
  Тойота
5   Клод Марьо
  Бернар Марьо
  Рено
6   Жерар Марси
  Люк Жансен
  Рейндж Роувър
7   Клод Тезекджан
  Робер Доа
  Мерцедес
8   Мишел дьо Дейн
  Люсиен Бекерс
  Ленд Роувър
9   Стефан Бостел
  Жорж Ванелсланд
  Тойота
10   Жан Буше
  Жак Вилпиг
  Мерцедес
  Мотори
Място Състезател Марка
1   Гастон Райе   БМВ
2   Жан-Клод Оливие   Ямаха
3   Франко Пико   Ямаха
4   Андреа Маринони   Ямаха
5   Сирил Невьо   Хонда
6   Чарлз Стърнс   Ямаха
7   Франсоа Шарлиа   Хонда
8   Убер Ориол   Каджива
9   Грегоар Верхаег   Бариго
10   Кристиан Куртоа   Ямаха
  Камиони
Място Състезател Марка
1   Карл-Фридрих Капито
  Йост Капито
  Клаус Швайкарл
  Мерцедес
2   Йоханес де Рой
  Тиери дьо Сальо
  Мартинус Кетеларс
  ДАФ
3   Карл-Вилхелм Щроман
  Фолкер Капито
  Хайнц Шнепф
  Мерцедес
4   Висиона
  Минели
  Гарни
  Мерцедес
5   Жорж Гроан
  Шантал Нобел
  Бернар Малфериол
  Мерцедес
6   Жан-Жак Шамбон
  Ерих Ром
  Петер Крел
  Мерцедес
7   Етиен Мартинес
  Ален Ербюел
  Жон-Пол Олижо
  Мерцедес
8   Жан-Пол Босоне
  Денис Месон
  Патрик Вентюрини
  Мерцедес
6   Рафаел Жимбре
  Анри Мажне
  Жилбер Версино
  Мерцедес
7   Серж Лакур
  Жан-Клод Пайе
  МАН

Източници редактиране