Отваря главното меню

Ратево

селище в Република Македония

Ратево или Ратово (на македонска литературна норма: Ратево) е село в Северна Македония, община Берово.

Ратево
Ратево
— село —
Викиекспедиција Малешевија (135).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6764° с. ш. 22.8506° и. д.
Ратево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 972 m
Население 844 души (2002)
Пощенски код 2330
Ратево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Ратево е предимно българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Апостоли“ е от втората половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ратово е посочено като село с 90 домакинства, като жителите му са 360 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ратово е населявано от 560 жители българи християни и 130 цигани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ратево има 62 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ратево има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 844 жители, всички македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 844
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

На 20 януари, Свети Йоан Кръстител, се провежда карнавала Бамбурци, в който жителите носят маски от животински кожи за прогонване на лошите духове.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ратево
  •   Александър Ратевски (1891 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части[8]
  •   Глигор Гърков, български революционер, през февруари 1903 година се сражава с турска войска при Разловци[9] като негов секретар е Велян Гурджев[10]
  •   Иван Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Лазар Делев[11]
  •   Иван Странджата (? – 1914), български революционер
  •   Костанди Мишов, Никола Брандев, Георги Белчев, Тимо Портарев, Георги Чингулов, дейци на ВМРО[12]

БележкиРедактиране

  1. Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2 септември 2016.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 27. Посетен на 14 юни 2017.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714 – 715.