Рено дьо Шатийон
Рено дьо Шатийон (на френски: Renaud de Châtillon; * ок 1120/1125, † 1187) е френски благородник от дома Шатийон, взел участие във Втори кръстоносен поход. Княз на Антиохия от 1153 до 1160/1161 г. и владетел на Сеньория Трансйордания от 1175 г. до смъртта си.
| Рено дьо Шатийон Renaud de Châtillon | |
| княз на Антиохия, владетел на Сеньория Трансйордания | |
 | |
| Роден |
около 1120 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1153 – 1160/1161 (Антиохия); 1175 – 1187 (Сеньория Трансйордания) |
| Семейство | |
| Съпруга | Констанс Антиохийска (1153) |
| Деца | Агнес Антиохийска[1] Жана Антиохийска[1] |
| Рено дьо Шатийон в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е втори син във френско благородническо семейство[2].
През 1147 г. се включва във Втория кръстоносен поход. Установява се в Кралство Йерусалим и служи като наемен войник.
През 1153 г. Рено сключва брак с Констанс Антиохийска, вдовица на Раймон дьо Поатие и княгиня на Антиохия. Според Гийом от Тир нейните поданици са неприятно изненадани, че тяхната „прочута, могъща и с добро потекло“ принцеса е избрала да се „ожени за рицар-наемник“.[3] Главният опонент на Рено е патриархът на Антиохия Аимери от Лимож.[4] Той отказва да финансира военните му кампании и за отмъщение Рено го залавя и подлага на мъчения. Патриархът е освободен едва след намесата на крал Балдуин III.
През 1156 г., в съюз с арменския владетел Торос, Рено напада Кипър, тогава византийско владение, и го разграбва. Това ядосва византийския император Мануил Комнин, който наказва арменците в Киликия и пристига с голяма армия в Антиохия. Рено е принуден да иска прошка, но не престава с нападенията в съседни области.
През 1160 или 1161 г. напада земеделските стопани в долината на Ефрат при Мараш, но е заловен от емира на Алепо и остава дълги години в плен. Освободен е през 1176 г. след като за него е платен голям откуп. Междувременно Констанс е починала и той губи правата си като владетел на Антиохия. Сключва брак с богатата наследница на Сеньория Трансйордания Стефани от Мили, а тъй като крал Балдуин IV му подарява и Хеброн, Рено става един от най-богатите барони в Йеруслимското кралство. Земите му са разположени на пътя на богатите кервани, пътуващи между Сирия и Египет и той постоянно ги подлага на грабеж, предизвиквайки ненавистта на мюсюлманските военачалници. Кралят му има доверие и през 1177 г. го прави регент, защото той самият е тежко болен. Рено застава начело на кръстоносната армия победила Саладин в битката при Монжизар.
В началото на 1180-те години Рено предприема още по-нагла атака срещу мюсюлманите, като сформира малка флота от пет кораба и напада селищата по крайбрежието на Червено море и тормози мюсюлманските поклонници, отправили се на хадж. През 1183 г. застрашава дори Мека и Саладин се заклева, че ще му отмъсти.
След смъртта на Балдуин IV Рено подкрепя сестрата на краля Сибила и нейния съпруг Ги дьо Лузинян в спора за наследяването. Те надделяват през 1186 г. През зимата в края на същата година Рено напада керван, като така нарушава сключеното примирие между Йерусалимското кралство и Саладин. Разгневеният Саладин напада с голяма армия и разбива кръстоносците в битката при Хатин (1187). Рено е заловен на бойното поле и Саладин лично го обезглавява.
Повечето историци разглеждат Рено като безотговорен авантюрист, чиято алчност довежда до падането на Йерусалим. От друга страна Хамилтън твърди, че той е единственият сред кръстоносците, опитал да попречи на Саладин да обедини всички съседни мюсюлмански владения.
Източници редактиране
- ↑ а б fmg.ac
- ↑ Hamilton 2000, с. 104.
- ↑ Hamilton 1978, с. 98 (note 8).
- ↑ Runciman 1989, с. 346.
Литература редактиране
- Hamilton, Bernard. The Elephant of Christ: Reynald of Châtillon // Studies in Church History. 1978. с. 97 – 108.
- Hamilton, Bernard. The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Crusader Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 2000. ISBN 978-0-521-64187-6.
- Runciman, Steven. A History of the Crusades, Volume II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187. Cambridge University Press, 1989. ISBN 0-521-06163-6.
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raynald of Châtillon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |