Рено дьо Шатийон

Рено дьо Шатийон (на френски: Renaud de Châtillon; (1125 – 1187) е френски благородник от дома Шатийон, взел участие във Втори кръстоносен поход. Княз на Антиохия от 1153 до 1160 г. или 1161 г. и владетел на сеньория Трансйордания от 1175 г. до смъртта си. Той е втори син във френско благородническо семейство[2]. През 1147 г. се включва във Втория кръстоносен поход. Установява се в кралство Йерусалим и служи като наемен войник.

Рено дьо Шатийон
Renaud de Châtillon
ReynaldofChatillon&PatriarchofAntioch.jpg
Роден
около 1123 г.
Починал

Религия католицизъм
Семейство
Съпруга Констанс Антиохийска (1153)
Деца Агнес Антиохийска[1]
Рено дьо Шатийон в Общомедия

През 1153 г Рено сключва брак с Констанс Антиохийска, вдовица на Раймон дьо Поатие и княгиня на Антиохия. Според Гийом от Тир нейните поданици са неприятно изненадани, че тяхната „прочута, могъща и с добро потекло“ принцеса е избрала да се „ожени за рицар-наемник“.[3]. Главният опонент на Рено е патриархът на Антиохия Аимери от Лимож.[4] Той отказва да финансира военните му кампании и за отмъщение Рено го залавя и подлага на мъчения. Патриархът е освободен едва след намесата на крал Балдуин III. През 1156 г. в съюз с арменския владетел Торос Рено напада Кипър, тогава византийско владение, и го разграбва. Това ядосва византийския император Мануил Комнин, който наказва арменците в Киликия и пристига с голяма армия в Антиохия. Рено е принуден да иска прошка, но не престава с нападенията в съседни области. През 1160 или 1161 напада земеделските стопани в долината на Ефрат при Мараш, но е заловен от емира на Алепо и остава дълги години в плен. Освободен е през 1176 г. след като за него е платен голям откуп. Междувременно Констанс е починала и той губи правата си като владетел на Антиохия. Сключва брак с богатата наследница на сеньория Трансйордания Стефани от Мили, а тъй като крал Балдуин IV му подарява и Хеброн, Рено става един от най-богатите барони в Йеруслимското кралство. Земите му са разположени на пътя на богатите кервани, пътуващи между Сирия и Египет и той постоянно ги подлага на грабеж, предизвиквайки ненавистта на мюсюлманските военачалници. Кралят му има доверие и през 1177 г. го прави регент, защото той самият е тежко болен. Рено застава начело на кръстоносната армия, победила Саладин в битката при Монжизар.

В началото на 1180-те години Рено предприема още по-нагла атака срещу мюсюлманите, като сформира малка флота от пет кораба и напада селищата по крайбрежието на Червено море и тормози мюсюлманските поклонници, отправили се на хадж. През 1183 г. застрашава дори Мека и Саладин се заклева, че ще му отмъсти.

След смъртта на Балдуин IV Рено подкрепя сестрата на краля Сибила и нейния съпруг Ги дьо Лузинян в спора за наследяването. Те надделяват през 1186 г. През зимата в края на същата година Рено напада керван, като така нарушава сключеното примирие между Йерусалимското кралство и Саладин. Разгневеният Саладин напада с голяма армия и разбива кръстоносците в битката при Хатин (1187). Рено е заловен на бойното поле и Саладин лично го обезглавява. Повечето историци разглеждат Рено като безотговорен авантюрист, чиято алчност довежда до падането на Йерусалим. От друга страна Хамилтън твърди, че той е единственият сред кръстоносците, опитал да попречи на Саладин да обедини всички съседни мюсюлмански владения.

ИзточнициРедактиране

  1. fmg.ac.
  2. Hamilton, 2000, p. 104
  3. Hamilton, 1978, p. 98 (note 8)
  4. Runciman, 1989, p. 346

ЛитератураРедактиране

  • Hamilton, Bernard. The Elephant of Christ: Reynald of Châtillon. // Studies in Church History. 1978. с. 97 – 108.
  • Hamilton, Bernard. The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Crusader Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 2000. ISBN 978-0-521-64187-6.
  • Runciman, Steven. A History of the Crusades, Volume II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187. Cambridge University Press, 1989. ISBN 0-521-06163-6.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Raynald of Châtillon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.