Ресава (община Кавадарци)

(пренасочване от Ресава (Община Кавадарци))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ресава.

Ресава (на македонска литературна норма: Ресава) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

Ресава
Ресава
— село —
Панорама на Ресава.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3881° с. ш. 21.9781° и. д.
Ресава
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 347 m
Население 144 души (2002)
Пощенски код 1430
МПС код VE
Ресава в Общомедия

ГеографияРедактиране

Ресава се намира на река Тиквешица малко преди вливането ѝ в язовира Тиквешко езеро на Църна. е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Селото е традиционно разделено на шест махали и е от купен тип. Има водопровод и училище.[1] Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1840 година.[2]

ИсторияРедактиране

Археологически находкиРедактиране

В землището на Ресава са развалините на средновековния град Тиквеш и остатъци от римско време.[3] Между Илимица и Дапчине, над реката Тиквешица, е изворът Косовец, който навлиза в стария градски водопровод. Под града Тиквеш се намират развалините на Тиквешкия манастир.[1]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Ресава е село в Тиквешка каза на Османската империя. Към 1839 година учител в селото е Йован, спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ресово има 650 жители българи християни.[5] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство. Имало и занаятчии и дюкянджии.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ресово (Ressovo) има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

В 1906 година сръбският етнолог Воислав Радованович описва Ресава като село с калдъръмени улици и къщи от градски тип.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ресава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Резава (Rezava) като българско християнско село.[8]

В началото на XXI век в плодородните поля около Ресава се отглеждат предимно лозя, градинарски култури и жито. В 2000 година в селото има 179 жители и 56 домакинства.[1] В 2002 година жителите на Ресава са 144, всички македонци.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ресава
  •   Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
  •   Божин Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[9]
  •   Георги Попов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО от Ресава;
  •   Илия Николов (1883/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Герджиков, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ с корона[10]
  •   Силян Колев, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия[11]
  •   Христо Данаилов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 18 юни 1913 година[12]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Ресава на официалния сайт на община Кавадарци.
  2. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 204.
  4. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
  8. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 233.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 505.
  11. ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ, www.dnevnik.mk/, посетен на 24.10.2013 г.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199.