Служение еврейско и все злотворение нихно
„Служение еврейско и все злотворение нихно“ (на румънски: Înfruntarea jidovilor, в оригинал на румънски с кирилица Ꙟфрꙋнтарѣ жидовилѡр, в превод „Борбата на евреите“, оригинал на българския превод Служенїе еврейско и все злотворенїе нихнѡ) е антисемитски, религиознополемичен и апологетичен трактат от първата половина на XIX век.[1]
| „Служение еврейско и все злотворение нихно“ | |
| Ꙟфрꙋнтарѣ жидовилѡр | |
 Българският превод от 1839 година (PDF) | |
| Автор | Неофит Кавсокалвициу |
|---|---|
| Първо издание | 1803 г. г. Яш, Княжество Молдова |
| Оригинален език | румънски с кирилица |
| Жанр | антисемитски трактат |
| „Служение еврейско и все злотворение нихно“ в Общомедия | |
История редактиране
Книгата е съставена в Нямецкия манастир в Молдова от монаха Неофит Кавсокалвициу,[2][3] бивш равин, приел християнството.[1] Издадена е в 1803 година в Яш, Молдова. Заглавието гласи: „Борбата на евреите за техните закони и обичаи, с доказателства за Святото и Божествено Писание... С благословенията и за сметка на господин Яков, митрополитът на цялата Молдова“.[4] След 15 години книгата е преведена на новогръцки и е публикувана в Яш.[5] Книгата на гръцки е препечатана няколко пъти: през 1834 година в Патриаршеската печатница в Цариград; през 1861 година в Атина; през 1980 година в Атина.[6]
Български превод редактиране
Преведен е на български от Георги Самуркашев, български учител във Велес, и от ученика му Нешо Бойкикев (бъдещ охридски митрополит). Преводът е завършен през май 1837 година и Самуркашев и Бойкикев, които тръгват за Света гора, го оставят на Наум Лювчиев от Велес, който го го дава в печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където книгата е отпечатана в 1839 година.[7][1] В обширното заглавие се казва, че от „молдовлашкия“ оригинал е направен и гръцки превод, от който „се преисноси и се преписа во простый и краткый ѧзыкъ болгарскїй къ разумѣниїю простому народу“.[1][8] Езикът на българския превод е смес от западни и северни македонски говори. Преводът намира широко разпространение в Македония.[1]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Кирил патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 13.
- ↑ ΑΝΑΤΡΟΠΗ ΤΗΣ ΘΡΗΣΚΕΙΑΣ ΤΩΝ ΕΒΡΑΙΩΝ (ΚΑΙ ΤΩΝ ΕΘΙΜΩΝ ΑΥΤΩΝ, ΜΕΤ' ΑΠΟΔΕΙΞΕΩΣ ΕΚ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΚΑΙ ΘΕΙΑΣ ΓΡΑΦΗΣ, ΠΑΛΑΙΑΣ ΤΕ ΚΑΙ ΝΕΑΣ). ΝΕΟΦΥΤΟΥ ΜΟΝΑΧΟΥ ΤΟΥ ΕΞ ΕΒΡΑΙΩΝ, ΑΘΗΝΑΙ 1980./ σελ. 9
- ↑ История колливадского движения святогорские колливады - движение истинного духовного возрождения: Папулидис К. Константин. Движение колливадов.; Папулидис К. Константин. Макарий Нотара, архиепископ Коринфский (1731–1805).; Иеромонах Евфимий. Первоначальное житие преподобного Никодима Святогорца (1749–1809) (Составлено в 1812–1813 годах). / сборник материалов, посвященных "колливадскому движению" на Афоне в XVIII-XIX вв., переводы сочинений греческих авторов и статьи современных российских исследователей. / Пенза. 2019. 256 с., 21,9 х 14,5 х 1,9 см. / стр. 32. ISBN 978-5-9908755-2-4
- ↑ Înfruntarea jidovilor de monahul Neofit Cavsocalvițiu, fost rabin – carte PDF // OrtodoxINFO. Посетен на 17 март 2018.
- ↑ Панченко, А. А. К исследованию «еврейской темы» в истории русской словесности: сюжет о ритуальном убийстве // Новое литературное обозрение (104). 2010. ISSN 0869-6365. с. 79—113. Архивиран от оригинала на 2017-04-06. (на руски)
- ↑ Τα Ιουδαϊκά, ήτοι ανατροπή της θρησκείας των Εβραίων και των εθίμων αυτών μετ' αποδείξεων εκ της Αγίας Γραφής / συντεθείσα μεν εις την Μολδαβικήν υπό Νεοφύτου Μοναχού; μεταφρασθείσα δε υπό Ιωάννου Γεωργίου
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 37.
- ↑ Натанаил Охридски. Борба за България. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2003. с. 78.