Рецептивна естетика

Литературна теория
(пренасочване от Рецептивна критика)

Рецептивна естетика или рецептивна критика (на английски: Reader-response criticism, букв. критика на читателския отзив, отклик) е поле в литературната теория, което се фокусира върху читателя, тоест анализира се едно литературно произведение, като акцентът е върху предполагания от него читател, неговия личен литературен опит. Рецептивната естетика се различава от други школи и теории, които се фокусират върху автора, формата или съдържанието на литературното произведение.

Рецептивната естетика разпознава читателя като активен агент, който придава, но и съобщава за „реално съществуване“ на една литературна творба и завършва нейното значение чрез интерпретацията.

В България читателският опит и отклик обикновено са обединявани от понятието читателска рецепция [1].

Основни представители редактиране

Съществуват няколко различни литературоведски школи, посветили усилията си на читателя в текста.

В Германия основни представители на този тип литературознание са Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер. Техните изследвания се опират на феноменологията. А най-емблематична за школата е поредицата от сборници „Поетика и херменевтика“, издавана като резултат от семинарите, организирани от университета в Констанц.

В САЩ рецептивната естетика е свързана с психоанализата, както е в изследванията на Дейвид Блийч и Норман Холанд. Но най-популярният представител на рецептивната критика в САЩ е Стенли Фиш.

Рецептивната естетика в България редактиране

В България рецептивната естетика прониква през 80-те години на ХХ век чрез трудовете на източногерманския литературовед Роберт Вайман. Негов най-предан адепт е професорът по възрожденска литература в Софийския университет Дочо Леков.

През февруари 2000 г. в София е организирана голяма международна конференция в чест на Волфганг Изер.[2] В резултат е издаден и сборник от конференцията.[3][4]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране