Ричард Смоли

американски химик

Ричард Ерет Смоли (на английски: Richard Errett Smalley) е американски химик и физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Харолд Крото за откриването на бъкминстърфулерена.

Ричард Смоли
Richard Smalley
американски химик
Роден
Починал
Учил вМичигански университет
Принстънски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вУниверситет Райс
Известен сбъкминстърфулерен
НаградиНобелова награда за химия (1996)
Уебсайт
Ричард Смоли в Общомедия

Ранен живот и образование редактиране

Смоли е роден на 6 юни 1943 г. в Акрън, Охайо. Той е най-малкото от четирите деца на Франк Дъдли Смоли и Естер Вирджиния Роудс.[1] Израства в Канзас Сити, Мисури.[2] Леля му, Сара Джейн Роудс, е химичка и го запалва по химията в лабораторията си.[3] Именно тя го поощрява да се запише в колежа Хоуп, който разполага с добри химически курсове.

След две години в колежа, Смоли се записва в Мичиганския университет, където получава бакалавърска степен по науки през 1965 г.[4] Докато учи, той работи в промишлеността. През 1973 г. завършва докторантура в Принстънския университет, а след това извършва постдокторантска работа в Чикагския университет в периода 1973 – 1976 г., където работи по разработването на свръхзвуковата лазерна спектроскопия.[5]

Научна дейност редактиране

През 1976 г. Смоли се присъединява към университета Райс.[5] Той спомага за основаването на Квантовия институт Райс през 1979 г. и служи като негов председател в периода 1986 – 1996 г. През 1990 г. става професор и в департамента по физика, а през същата година допринася за основаването на Центъра за нано науки и технологии. През 1996 г. е назначен за негов директор.[6] През 1990 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1991 г. е избран и за член на Американската академия на изкуствата и науките.[6]

Изследванията на Смоли в областта на физикохимията засягат образуването на неорганични и полупроводникови клъстери чрез пулсиращи молекулярни лъчи и масспектрометрия. Робърт Кърл го запознава с Харолд Крото, който иска да изследва състава на червените гиганти с апаратурата на Кърл. Резултатът от сътрудничеството им е отриването на C60 (бъкминстърфулерен), както и на фулерените като цяло, които са алотропна форма на въглерода.[7] За откритието си тримата са удостоени с Нобелова награда за химия през 1996 г.

След близо десетилетие на изследвания на образуването на фулерените и синтеза на едноедрални металофулерени, Смоли се насочва към проучването на синтезите, катализирани чрез желязо.[8] Последните му изследвания касаят въглеродните нанотръби.[9] Вследствие работата си, Смоли основава компанията за нанотехнологии Carbon Nanotechnologies Inc.[10] Той е отявлен скептик относно идеята за наноасемблерите на Ерик Дрекслер. От края на 1990-те години за застъпва за нуждата от евтина и чиста енергия, която описва като проблем номер едно за човечеството през 21 век.[11]

Личен живот редактиране

Смоли е женен общо четири път и има две деца. През 1999 г. е диагностициран с левкемия, от която умира в болница в Хюстън на 28 октомври 2005 г. По време на борбата си с рака приема християнството.[12] След смъртта си е признат от Сената на САЩ за „баща на нанотехнологиите“.[13]

Източници редактиране

  1. Dr. Richard Errett Smalley // Посетен на 18 юли 2016.
  2. Richard E. Smalley, 62, Dies; Chemistry Nobel Winner // The New York Times. 29 октомври 2005. Посетен на 18 юли 2016.
  3. Richard E. Smalley – Biographical // Посетен на 19 юли 2016.
  4. Hafner, Jason H. Obituary: Richard Errett Smalley // Physics Today 59 (5). май 2006. DOI:10.1063/1.2216973. с. 71 – 72.
  5. а б Hargittai, István, Hargittai, Magdolna. Candid science. London, Imperial College Press, 2000. ISBN 978-1860941511. с. 363 – 373. Посетен на 18 юли 2016.
  6. а б Richard E. Smalley // 15 януари 2014. Посетен на 19 юли 2016.
  7. Edwards, Steven A. The Nanotech Pioneers: Where Are They Taking Us?. Weinheim, Wiley-VCH, 2006. с. 64 – 66.
  8. Ghosh, Pallab. Colloid and interface science. [S.l.], Phi Learning, 2009. ISBN 978-8120338579. с. 410.
  9. Harris, Peter J. F. Carbon nanotubes and related structures : new materials for the twenty-first century. Cambridge, Cambridge University Press, 2001. ISBN 9780521005333.
  10. Sparks, Sherron. Nanotechnology : business applications and commercialization. Boca Raton, FL, CRC Press, 2012. ISBN 9781439845219. с. 1 – 2. Посетен на 18 юли 2016.
  11. Want to Save the World? Make Clean Energy Cheap. // The Huffington Post. 10 март 2009. Посетен на 18 юли 2016.
  12. Smalley, Richard. Remarks by Richard Smalley at 2005 Alumni Banquet // 29 октомври 2005. Посетен на 15 декември 2017.
  13. Nobelist in chemistry for co-discovering fullerenes, Rice University Homecoming Queen // SEEDMAGAZINE.COM. 18 юли 2016. Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 18 юли 2016.