Ростовска област
Ростовска област е субект на Руската Федерация, в Южния федерален окръг[1]. Площ 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 4 219 732 души (6-то място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). Административен център град Ростов на Дон. Разстояние от Москва до Ростов на Дон 1226 km.[2]
Ростовска област | |
---|---|
Субект на Руската федерация | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Площ | 100 967 km² |
Население (2005) |
4 219 732 души 41,8 души/km² |
Административен център | Ростов на Дон |
Федерален окръг | Южен федерален окръг |
Губернатор | Василий Голубев |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 61, 161 |
Ростовска област в Общомедия |
Историческа справкаРедактиране
На мястото на сегашния град Азов се е намирал древния град Танаис (Дон). През 1471 г. е изграден укрепения град Азака, който през 1708 г. официално е утвърден за град и център на Азовска губерния. През 1784 г. Азов е понижен в селско селище, а от 1926 г. отново е утвърден за град. През 1698 г. на мястото на днешния град Таганрог е основано укрепление, което през 1775 г. официално е утвърдено за град. Ростов на Дон е основан през 1749 г. През 1761 г. е построена крепост, а възникналото при нея селище е преобразувано в град през 1796 г. През ХІХ в. на територията на Ростовска област възникват още два града Новочеркаск (1805 г.) и Горное Грушевское поселение, което през 1881 г. е преименувано на град Александровск-Грушевски, а през 1920 г. – на град Шахти. Всички останали градове в областта са признати през ХХ в. На 13 септември 1937 г. Азово-Черноморския край е разделен на Краснодарски край с център град Краснодар и Ростовска област с център град Ростов на Дон.
Географска характеристикаРедактиране
Ростовска област се намира в южната част на Европейска Русия, в Южния федерален окръг. На запад граничи с Украйна, на север – с Воронежска област, на североизток и изток – с Волгоградска област, на югоизток – с Република Калмикия, на юг – със Ставрополски и Краснодарски край, а на югозапад се мие от водите на Таганрогския залив на Азовско море. В тези си граници заема площ от 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).[3]
Областта е разположена в южната част на Източноевропейската равнина и частично в Предкавказието, в басейна на долното течение на река Дон. Релефът е предимно равнинен. На запад се простират източните части на Донецкото възвишение (Донецки кряж с височина до 253 m), на север – Донските височини, на югоизток – полегатите западни склонове на възвишението Ергени, а на юг – западната част на Кумо-Маничката падина. Равнинната част е изпъстрена с множество долини на реки, сухи оврази и долове.[3]
Климатът е умереноконтинентален, с характерно съчетание от излишна топлина и недостатъчна влажност. Средна юлска температура 22 – 24 °C, средна януарска от -9 °C на север до -5 °C на юг. Годишната сума на валежите се понижава от 650 mm на запад до 400 mm на изток. През зимата чести явления са снежните виелици, а през пролетта – прашните бури. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 165 – 180 дни.[3]
На територията на Ростовска област протичат 4551 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 24 289 km, като всички те принадлежат към водосборния басейн на Азовско море, а голяма част – към водосборния басейн на река Дон. Главната река е Дон, която протича през областта с част от средното и долното си течение на протежение от 450 km. Нейни основни притоци са: Чир, Северски Донец (с притка си Калитва), Сал, Манич (с притока си Егорлик), Аксай и др. В Таганрогския залив на Азовско море се вливат още реките Миус, Кагалник, Ея и др. Реките в областта имат тесни долини, склоновете на които са гъсто изрязани от сухи оврази и долове. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (70 – 80%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през октомври и ноември и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата на февруари.[4]
В Ростовска област има над 3100 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като само 330 езера с площ по-голяма от 10 дка. Голяма част о тях са крайречни, разположени до долините на големите реки. В Кумо-Маничката падина са разположени реликтови езера, образували се след разделянето на Каспийско и Черно море. Най-голямото езеро в областта е Манич-Гудило, включено в състава на Пролетарското и вельоловското водохранилища. В източната част на областта е разположена долната част на голямото Цимлянснко водохранилище.[4]
В областта преобладава степния ландшафт. Западната част е заета от тревисто-храстова степ върху обикновени предкавказки черноземи. В източните райони доминират типичните степи върху кафяви почви, а в югоизточните (басейните не реките Сал и Манич) – полупустинни степи. Сега голяма част от степите са обработваеми земеделски територии, в които обитават дребни степни животни.[3]
НаселениеРедактиране
На 1 януари 2018 г. населението на Ростовска област е наброявало 4 219 732 души (6-то място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). При преброяването на населението на Руската Федерация праз 2010 г. етническия състав на областта е бил следния: руснаци 3 795 600 души (90,3%), арменци 110 700 (2,6%), украинци 77 800 (1,9%), турци 35 900 (0,9%) и др.
Административно-териториално делениеРедактиране
В административно-териториално отношение Ростовска област се дели на 12 областни градски окръга, 43 муниципални района, 23 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Азов, Батайск, Волгодонск, Гуково, Донецк, Зверево, Каменск-Шахтински, Новочеркаск, Новошахтинск, Ростов на Дон, Таганрог и Шахти) и 11 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Ростов на Дон (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І.Азов | 68 | 81 335 | гр. Азов | 81 335 | 42 | |
ІІ.Батайск | 78 | 124 705 | гр. Батайск | 124 705 | 15 | |
ІІІ.Волгодонск | 182 | 171 471 | гр. Волгодонск | 171 471 | 190 | |
ІV.Гуково | 40 | 66 332 | гр. Гуково | 66 332 | 160 | |
V.Донецк | 112 | 48 428 | гр. Донецк | 48 428 | 171 | |
VІ.Зверево | 32 | 21 126 | гр. Зверево | 21 126 | 140 | |
VІІ.Каменск-Шахтински | 160 | 89 657 | гр. Каменск-Шахтински | 89 657 | 145 | |
VІІІ.Новочеркаск | 128 | 168 766 | гр. Новочеркаск | 168 766 | 51 | |
ІХ.Новошахтинск | 136 | 108 782 | гр. Новошахтинск | 108 782 | 105 | |
Х.Ростов на Дон | 349 | 1 125 299 | гр. Ростов на Дон | 1 125 299 | ||
ХІ.Таганрог | 95 | 250 287 | гр. Таганрог | 250 287 | 67 | |
ХІІ.Шахти | 158 | 235 492 | гр. Шахти | 235 492 | 96 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Азовски | 2 862 | 97 033 | гр. Азов | 42 | ||
2.Аксайски | 1 170 | 113 321 | гр. Аксай | 44 828 | 18 | |
3.Багаевски | 951 | 34 646 | ст-ца Багаевская | 15 459 | 69 | |
4.Белокалитвински | 2 650 | 93 294 | гр. Белая Калитва | 40 831 | 168 | |
5.Боковски | 1 927 | 14 155 | ст-ца Боковская | 4 832 | 354 | |
6.Верхнедонски | 2 675 | 18 099 | ст-ца Казанская | 4 721 | 360 | |
7.Веселовски | 1 355 | 25 506 | пос. Весели | 9 175 | 91 | |
8.Волгодонски | 1 479 | 33 800 | ст-ца Романовская | 8 248 | 182 | |
9.Дубовски | 3 997 | 21 889 | с. Дубовское | 8 544 | 330 | |
10.Егорликски | 1 460 | 33 713 | ст-ца Егорликская | 17 660 | 120 | |
11.Заветински | 4 695 | 16 706 | с. Заветное | 6 633 | 427 | |
12.Зерноградски | 2 663 | 53 681 | гр. Зерноград | 24 886 | 71 | |
13.Зимовниковски | 5 045 | 36 438 | пос. Зимовники | 18 070 | 295 | |
14.Кагалницки | 1 391 | 28 188 | ст-ца Кагалницкая | 6 831 | 79 | |
15.Каменски | 2 572 | 42 423 | сгт Глубоки | 8 488 | 173 | |
16.Кашарски | 3 142 | 23 729 | слобода Кашари | 6 529 | 270 | |
17.Константиновски | 2 197 | 31 557 | гр. Константиновск | 17 317 | 169 | |
18.Красносулински | 1 950 | 75 896 | гр. Красни Сулин | 38 567 | 100 | Горни, Углеродовски |
19.Куйбишевски | 871 | 13 983 | с. Куйбишево | 6 145 | 130 | |
20.Мартиновски | 1 920 | 34 536 | слобода Болшая Мартиновка | 6 158 | 190 | |
21.Матвеево-Кургански | 1 707 | 41 169 | пос. Матвеев Курган | 15 489 | 91 | |
22.Милеровски | 3 190 | 64 976 | гр. Милерово | 35 540 | 218 | |
23.Милютински | 2 116 | 13 330 | ст-ца Милютинская | 2 518 | 295 | |
24.Морозовски | 2 550 | 38 825 | гр. Морозовск | 25 467 | 265 | |
25.Мясниковски | 880 | 45 689 | с. Чалтир | 15 334 | 18 | |
26.Неклиновски | 2 148 | 86 111 | с. Покровское | 12 369 | 75 | |
27.Обливски | 2 014 | 17 573 | ст-ца Обливская | 9 908 | 350 | |
28.Октябърски | 1 999 | 70 514 | сгт Каменоломни | 10 514 | 70 | |
29.Орловски | 3 300 | 38 073 | пос. Орловски | 18 757 | 245 | |
30.Песчанокопски | 1 882 | 28 171 | с. Песчанокопское | 10 593 | 174 | |
31.Пролетарски | 2 740 | 34 532 | гр. Пролетарск | 19 290 | 206 | |
32.Ремонтненски | 3 778 | 18 113 | с. Ремонтное | 6 704 | 415 | |
33.Родионово-Несветайски | 1 547 | 22 461 | слобода Родионово-Несветайская | 6 379 | 50 | |
34.Салски | 3 499 | 102 646 | гр. Салск | 58 179 | 180 | |
35.Семикаракорски | 1 407 | 49 353 | гр. Семикоракорск | 22 118 | 137 | |
36.Советски | 1 200 | 6 343 | ст-ца Советская | 2 279 | 400 | |
37.Тарасовски | 2 767 | 28 428 | пос. Тарасовски | 9 017 | 195 | |
38.Тацински | 2 411 | 35 142 | ст-ца Тацинская | 9 533 | 226 | |
39.Уст Донецки | 1 150 | 31 875 | сгт Уст Донецки | 11 256 | 140 | |
40.Целински | 2 129 | 30 706 | пос. Целина | 9 933 | 135 | |
41.Цимлянски | 2 529 | 33 381 | гр. Цимлянск | 14 558 | 236 | |
42.Чертковски | 2 766 | 33 759 | пос. Чертково | 10 662 | 315 | |
43.Шолоховски | 2 527 | 25 907 | ст-ца Вешенская | 9 261 | 364 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ростовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
Селско стопанствоРедактиране
С цената на производството, 60% от селското стопанство е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както технически и фуражни култури, картофи, пъпеши и зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 5937[5] | 5224,0[6] | 4621,7 | 3858,1[6] | 4351,4[7] | 4351,4 | 4467,8[7] |
ИзточнициРедактиране
- ↑ Тельнова Н.О., Горячко М.Д. и др. Ростовска област (Росто́вская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 28. Leonurus - Румчерод [Пустырник — Румчерод]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-365-1. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ dic.academic.ru
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ростовска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ростовска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))