Уикипедия

Ростовска област

Ростовска област е субект на Руската Федерация, в Южния федерален окръг[1]. Площ 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 4 219 732 души (6-о място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). Административен център град Ростов на Дон. Разстояние от Москва до Ростов на Дон 1226 km.[2]

Ростовска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ростовска област на картата на РусияРостовска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърРостов на Дон
Площ100 967 km²
Население4 219 732 души (2005)
41,8 души/km²
Адм. центърРостов на Дон
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ГубернаторВасилий Голубев
Часова зонаUTC +3
МПС код61, 161, 761
Официален сайтwww.donland.ru
Ростовска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

На мястото на сегашния град Азов се е намирал древния град Танаис (Дон). През 1471 г. е изграден укрепения град Азака, който през 1708 г. официално е утвърден за град и център на Азовска губерния. През 1784 г. Азов е понижен в селско селище, а от 1926 г. отново е утвърден за град. През 1698 г. на мястото на днешния град Таганрог е основано укрепление, което през 1775 г. официално е утвърдено за град. Ростов на Дон е основан през 1749 г. През 1761 г. е построена крепост, а възникналото при нея селище е преобразувано в град през 1796 г. През ХІХ в. на територията на Ростовска област възникват още два града Новочеркаск (1805 г.) и Горное Грушевское поселение, което през 1881 г. е преименувано на град Александровск-Грушевски, а през 1920 г. – на град Шахти. Всички останали градове в областта са признати през ХХ в. На 13 септември 1937 г. Азово-Черноморския край е разделен на Краснодарски край с център град Краснодар и Ростовска област с център град Ростов на Дон.

Географска характеристика

редактиране

Ростовска област се намира в южната част на Европейска Русия, в Южния федерален окръг. На запад граничи с Украйна, на север – с Воронежка област, на североизток и изток – с Волгоградска област, на югоизток – с Република Калмикия, на юг – със Ставрополски и Краснодарски край, а на югозапад се мие от водите на Таганрогския залив на Азовско море. В тези си граници заема площ от 100 967 km2 (33-то място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).[3]

Областта е разположена в южната част на Източноевропейската равнина и частично в Предкавказието, в басейна на долното течение на река Дон. Релефът е предимно равнинен. На запад се простират източните части на Донецкото възвишение (Донецки кряж с височина до 253 m), на север – Донските височини, на югоизток – полегатите западни склонове на възвишението Ергени, а на юг – западната част на Кумо-Маничката падина. Равнинната част е изпъстрена с множество долини на реки, сухи оврази и долове.[3]

Климатът е умереноконтинентален, с характерно съчетание от излишна топлина и недостатъчна влажност. Средна юлска температура 22 – 24 °C, средна януарска от -9 °C на север до -5 °C на юг. Годишната сума на валежите се понижава от 650 mm на запад до 400 mm на изток. През зимата чести явления са снежните виелици, а през пролетта – прашните бури. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 165 – 180 дни.[3]

На територията на Ростовска област протичат 4551 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 24 289 km, като всички те принадлежат към водосборния басейн на Азовско море, а голяма част – към водосборния басейн на река Дон. Главната река е Дон, която протича през областта с част от средното и долното си течение на протежение от 450 km. Нейни основни притоци са: Чир, Северски Донец (с притка си Калитва), Сал, Манич (с притока си Егорлик), Аксай и др. В Таганрогския залив на Азовско море се вливат още реките Миус, Кагалник, Ея и др. Реките в областта имат тесни долини, склоновете на които са гъсто изрязани от сухи оврази и долове. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (70 – 80%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през октомври и ноември и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата на февруари.[4]

В Ростовска област има над 3100 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като само 330 езера с площ по-голяма от 10 дка. Голяма част о тях са крайречни, разположени до долините на големите реки. В Кумо-Маничката падина са разположени реликтови езера, образували се след разделянето на Каспийско и Черно море. Най-голямото езеро в областта е Манич-Гудило, включено в състава на Пролетарското и вельоловското водохранилища. В източната част на областта е разположена долната част на голямото Цимлянснко водохранилище.[4]

В областта преобладава степния ландшафт. Западната част е заета от тревисто-храстова степ върху обикновени предкавказки черноземи. В източните райони доминират типичните степи върху кафяви почви, а в югоизточните (басейните не реките Сал и Манич) – полупустинни степи. Сега голяма част от степите са обработваеми земеделски територии, в които обитават дребни степни животни.[3]

Население

редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Ростовска област е наброявало 4 219 732 души (6-о място в Руската Федерация, 2,87% от нейното население). При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническия състав на областта е бил следния: руснаци 3 795 600 души (90,3%), арменци 110 700 (2,6%), украинци 77 800 (1,9%), турци 35 900 (0,9%) и др.

Административно-териториално деление

редактиране
 
Административно-териториално деление на Ростовска област

В административно-териториално отношение Ростовска област се дели на 12 областни градски окръга, 43 муниципални района, 23 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Азов, Батайск, Волгодонск, Гуково, Донецк, Зверево, Каменск-Шахтински, Новочеркаск, Новошахтинск, Ростов на Дон, Таганрог и Шахти) и 11 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ростовска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Ростов на Дон
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Азов 68 81 335 гр. Азов 81 335 42
ІІ. Батайск 78 124 705 гр. Батайск 124 705 15
ІІІ. Волгодонск 182 171 471 гр. Волгодонск 171 471 190
ІV. Гуково 40 66 332 гр. Гуково 66 332 160
V. Донецк 112 48 428 гр. Донецк 48 428 171
VІ. Зверево 32 21 126 гр. Зверево 21 126 140
VІІ. Каменск-Шахтински 160 89 657 гр. Каменск-Шахтински 89 657 145
VІІІ. Новочеркаск 128 168 766 гр. Новочеркаск 168 766 51
ІХ.Новошахтинск 136 108 782 гр. Новошахтинск 108 782 105
Х.Ростов на Дон 349 1 125 299 гр. Ростов на Дон 1 125 299
ХІ. Таганрог 95 250 287 гр. Таганрог 250 287 67
ХІІ. Шахти 158 235 492 гр. Шахти 235 492 96
Муниципални райони
1. Азовски 2862 97 033 гр. Азов 42
2. Аксайски 1170 113 321 гр. Аксай 44 828 18
3. Багаевски 951 34 646 ст-ца Багаевская 15 459 69
4. Белокалитвински 2650 93 294 гр. Белая Калитва 40 831 168
5. Боковски 1927 14 155 ст-ца Боковская 4832 354
6. Верхнедонски 2675 18 099 ст-ца Казанская 4721 360
7. Веселовски 1355 25 506 пос. Весели 9175 91
8. Волгодонски 1479 33 800 ст-ца Романовская 8248 182
9. Дубовски 3997 21 889 с. Дубовское 8544 330
10. Егорликски 1460 33 713 ст-ца Егорликская 17 660 120
11. Заветински 4695 16 706 с. Заветное 6633 427
12. Зерноградски 2663 53 681 гр. Зерноград 24 886 71
13. Зимовниковски 5045 36 438 пос. Зимовники 18 070 295
14. Кагалницки 1391 28 188 ст-ца Кагалницкая 6831 79
15. Каменски 2572 42 423 сгт Глубоки 8488 173
16. Кашарски 3142 23 729 слобода Кашари 6529 270
17. Константиновски 2197 31 557 гр. Константиновск 17 317 169
18. Красносулински 1950 75 896 гр. Красни Сулин 38 567 100 Горни, Углеродовски
19. Куйбишевски 871 13 983 с. Куйбишево 6145 130
20. Мартиновски 1920 34 536 слобода Болшая Мартиновка 6158 190
21. Матвеево-Кургански 1707 41 169 пос. Матвеев Курган 15 489 91
22. Милеровски 3190 64 976 гр. Милерово 35 540 218
23. Милютински 2116 13 330 ст-ца Милютинская 2518 295
24. Морозовски 2550 38 825 гр. Морозовск 25 467 265
25. Мясниковски 880 45 689 с. Чалтир 15 334 18
26. Неклиновски 2148 86 111 с. Покровское 12 369 75
27. Обливски 2014 17 573 ст-ца Обливская 9908 350
28. Октябърски 1999 70 514 сгт Каменоломни 10 514 70
29. Орловски 3300 38 073 пос. Орловски 18 757 245
30. Песчанокопски 1882 28 171 с. Песчанокопское 10 593 174
31. Пролетарски 2740 34 532 гр. Пролетарск 19 290 206
32. Ремонтненски 3778 18 113 с. Ремонтное 6704 415
33. Родионово-Несветайски 1547 22 461 слобода Родионово-Несветайская 6379 50
34. Салски 3499 102 646 гр. Салск 58 179 180
35. Семикаракорски 1407 49 353 гр. Семикоракорск 22 118 137
36. Советски 1200 6343 ст-ца Советская 2279 400
37. Тарасовски 2767 28 428 пос. Тарасовски 9017 195
38. Тацински 2411 35 142 ст-ца Тацинская 9533 226
39. Уст Донецки 1150 31 875 сгт Уст Донецки 11 256 140
40. Целински 2129 30 706 пос. Целина 9933 135
41. Цимлянски 2529 33 381 гр. Цимлянск 14 558 236
42. Чертковски 2766 33 759 пос. Чертково 10 662 315
43. Шолоховски 2527 25 907 ст-ца Вешенская 9261 364
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ростовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

редактиране

С цената на производството, 60% от селското стопанство е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както технически и фуражни култури, картофи, пъпеши и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 5937[5] 5224,0[6] 4621,7 3858,1[6] 4351,4[7] 4351,4 4467,8[7]

Източници

редактиране
  1. ↑ Тельнова Н.О., Горячко М.Д. и др. Ростовска област (Росто́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 28. Leonurus - Румчерод [Пустырник — Румчерод]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-365-1. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ dic.academic.ru
  3. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ростовска област
  4. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ростовска област
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ростовска_област&oldid=12387253“.