Рупките

село в община Чирпан, обл. Стара Загора

Рупките е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.

Рупките
България
42.2472° с. ш. 25.3476° и. д.
Рупките
Област Стара Загора
42.2472° с. ш. 25.3476° и. д.
Рупките
Общи данни
Население284 души[1] (15 март 2024 г.)
9,03 души/km²
Землище31,466 km²
Надм. височина250 m
Пощ. код6251
Тел. код041356
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ63344
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Чирпан
Ивайло Крачолов
(ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)
Рупките в Общомедия

География

редактиране

Отстои на 7 км северно от град Чирпан, на близо 42 км югозападно от областния град Стара Загора, на 66 км североизточно от град Пловдив и на 196 км от столицата София.

Постоянен автобусен транспорт го свързва с град Чирпан.

Разположено е на 214 м надморска височина. Постоянното население е около 370 жители.

Селото разполага с кметство, православен храм „Св. Константин и Елена“ и читалище. Има кабелна телевизия, интернет и покритие на всички мобилни оператори. Най-близката болница, общопрактикуващи лекари и учебни заведения се намират в град Чирпан.

Село Рупките според природните и историческите си дадености, е подходящо място за любителите на селски и културен туризъм.

 
Крепостта Карасура

Край селото е разкрита антична крепост, изградена през III век пр. Хр. и обикновено идентифицирана с известната от писмени източници по-късна римска пътна станция Карасура на пътя Виа Милитарис.[2] Тя се намира на няколко километра източно от селото в посока на село Свобода. Основната ѝ (северна) част е посторена върху праисторическа селищна могила. През средновековието там израства град, обхващащ и територии извън античните крепостни стени. В близост до нея днес минава трасето на автомагистрала „Тракия“. На нейната територия са провеждани дългогодишни археологически проучвания (от 1981 г.) от смесен немско-български екип, които вече са прекратени. Материалите от разкопките се намират във фондовете на Исторически музей – гр. Чирпан, а публикуваните резултати от тези проучвания са главно на немски език в томовете „KARASURA“.

При разкопките на крепостта са открити две късноантични църкви. Първата е в североизточната част на крепостта и е строена през IV век и възстановена, вероятно след земетресение, през VI век, а през IX век върху нея е построена по-малка църква с гробище около нея. Втората църква е от същия период, като при строежа ѝ са използвани умишлено повредени по-стари релефи на Тракийски конник.[2]

Редовни събития

редактиране

Празник на селото – всяка последна събота на месец август.

Личности

редактиране


Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 57 – 58.