Вижте пояснителната страница за други значения на Перм.

Перм (период)
преди 299–299 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 23 Vol %[1]
(115 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 900 ppm[2]
(3 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 16 °C[3]
(2 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното) Относително постоянно 60 m през ранен перм; пада през среден перм до постоянно ниво -20 m през късен перм.[4]
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Перм е геоложки период, последният от палеозойската ера. Предшестван е от карбон и продължава от 299 ± 0,8 до 251 ± 0,4 млн. години.

Периодизация редактиране

Период Система Етаж млн. год.
Триас Долен триас Индий младши
Перм Лопингий Чангсингий 252.2–254.1
Вучиапингий 254.1–259.8
Гваделупий Капитаний 259.8–265.1
Уордий 265.1–268.8
Роадий 268.8–272.3
Сизуралий Кунгурий 272.3–283.5
артинский 283.5–290.1
Сакмарий 290.1–295.0
Аселий 295.0–298.9
Карбон Пенсилваний Гжелий старши

Геология редактиране

През този период става преразпределение на сушата и моретата в резултат на могъщите планинообразувателни процеси, които започват още през карбон. Всички континенти в северното полукълбо се свързват в огромен континент – Пангея. Около него се образува океан, наречен Панталаса.

Климат редактиране

Високите нагънати планини стават причина за захлаждане на климата. Образуват се зони с умерено-континентален климат, докато други се заледяват, основно в южното полукълбо. В началото на перм в Северна Европа настъпва бързо затопляне, вследствие на което моретата стават по-плитки и започват да пресъхват. Тази област се превръща в пустиня.

Растителност редактиране

Рязкото изменение на условията на живот се отразява върху растителния свят. В северното полукълбо областите с буйна карбонска растителност намаляват значително и голяма част от дървовидната спорова растителност започва постепенно да изчезва. На нейно място започва да прониква глосоптерисовата растителност от Южното полукълбо. Продължават развитието си и появилите се през карбона голосеменни растения, които широко се разпространяват по сушата и започват да образуват грамадни гори. По-приспособени към новите условия на засушаване, те постепенно изместват споровите, за които била необходима влажна среда. Освен кордаити, от голосеменните през перм започват да се развиват и разпространяват сагови растения. Те били дървовидни, с изправено неразклонено или грудесто удебелено стъбло, на върха на което се намирал кичур от големи просто нарязани листа. По външен вид приличали на папрати или палми.

Животински свят редактиране

Животните в моретата редактиране

Морската фауна не се различава много от тази през карбон. Някои от безгръбначните животни започват да изчезват, например четирилъчевите корали. От наутилуидеите остават само два рода. От гръбначните морски животни най-голямо разпространение имат акулите.

Влечуги редактиране

През ранния перм най-едри и развити влечуги били синапсидите. На гърба те имали кожни образувания, подобни на високи платна, които вероятно служели за регулиране на телесната температура. Такива синапсиди например са едафозавърът и диметродонът, последният от които бил месояден. По-късно през перм от синапсидите еволюира друга група влечуги – терапсиди. Крайниците им вече не били разположени странично на тялото, а от долната му страна, и станали по-дълги. Типичен пример за терапсидно влечуго е Мосхопс. Той бил дълъг 5 метра и имал голямо бъчвообразно тяло. През перм се появили и цинодонтите. Те били малки, подобни на днешните порове. Отличавали се от останалите влечуги, защото тялото им било покрито с люспи. Именно от тях през триаския период еволюирали първите бозайници.

Масово измиране перм – триас редактиране

Краят на периода е белязан от най-голямото в историята на Земята масово измиране – масовото измиране перм – триас. При него изчезват 96% от морските обитатели.

Източници редактиране

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 68.