Самораново
Самораново е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
| Самораново | |
  Самораново  Самораново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1573 души[1] (15 март 2024 г.) 55,1 души/km² |
| Землище | 28,574 km² |
| Надм. височина | 663 m |
| Пощ. код | 2620 |
| Тел. код | 07039 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 65245 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП – ОЛ; 6 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Райко Цветков[2] |
| Самораново в Общомедия | |
География
редактиранеСамораново е едно от най-големите села на Община Дупница. Има население около 1600 души. То е и изходен пункт към хижа Отовица и Седемте рилски езера през връх Кабул в Рила. Намира се в северозападното подножие на величествената Рила планина. Разстоянието от централния площад на Самораново до централния площад на общинския център град Дупница е около 5 км, а разстоянието от табелата Самораново до табелата Дупница е около 1,5 км. През селото протича река Отовица. Тя извира от Отовишкия гьол в Рила, преминава през Самораново и в кв. Спартак (т.нар. Горна махала, Дупница) се влива в река Джерман.Землището на селото граничи със землищата на общинския център Дупница,на Бистрица,и с това на с.Ресилово от общ.Сапарева баня.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1752 | 100,00 |
| Българи | 1655 | 94,46 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 9 | 0,51 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 85 | 4,85 |
Религии
редактиранеНаселението на селото е източноправославно. В Самораново има една черква – „Св. Георги“ – и няколко параклиса: „Св. Дух“, „Св. Спас“ и „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (осветен през 2022 година[4]). Черквата „Свети Георги“ е построена от майстор Миленко в 1848 г. Доста по-късно, около 1882 г., е издигната камбанарията на черквата. Върху източната страна на камбанарията е вграден монументален барелеф, озаглавен „На прощаване“.
Самораново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.[5]
Обществени институции
редактиранеОбществените институции в селото са: ОУ „Христо Ботев“, детска градина, църква, поща, читалище, кметство.
Културни и природни забележителности
редактиране- В село Самораново се намира една от най-старите черкви в Дупнишка община – „Свети Георги“, построена през 1848 година. В тази черква се съхранява много рядка по вид триизмерна икона, за която се предполага че е създадена около 1865 – 1870 година. На нея могат да се видят Отеца, Сина и Светия дух, като всяко от изображенията се вижда от различен ъгъл. В двора на храма „Свети Георги“ се издига масивна каменна кула, която има камбанария и часовник.
- Паметник на борците за национално освобождение.
- Паметник на борците против фашизма.
- Паметник на Васил Левски
- Народно читалище „Пробуда 1927“. Библиотеката на читалището разполага с голям брой книги от най-различна тематика. Към читалището има сформирани няколко самодейни певчески групи. Читалището организира различни културни прояви и чествания на големи празници.
- Могила на хълма Дренски рид - не е проучена
- Могила в местността Турските гробища - не е проучена
- Драгойна могила -т.нар. Калето - частично проучени останки от зидове,храм,защитно съоражение - окончателно разграбени.Понякога при оран се намират фрагменти от съдове и предмети от бита.
- водопад
Редовни събития
редактиране- Най-големият и традиционен събор на селото се провежда всяка година на празника Свети Дух около възстановения едноименен параклис.
- На Тодоровден се провеждат надбягвания с коне, като на класиралите се на призови места се осигуряват парични и предметни награди.
- На 6 януари, Йордановден, се лови кръста в река Отовица.
Личности
редактиранеРодени в Самораново:
редактиране
Виолета Кожухарова (с прякор „жената каучук“), акробат- Андрей Севдин (1961 – 2016), български художник и просветен деец. Дългогодишен уредник на общинската галерия в град Дупница – галерия „Околийска къща“ и галерия „Джамията“[6]
Починали в Самораново:
редактиране- Любен Севдин (1953 – 2013), български футболист, защитавал цветовете на Марек (Дупница) в периода от началото на седемдесетте до началото на осемдесетте години на 20 век[7]
- Кръстьо Ковачев (около 1840 – 1926), български просветен деец
Други
редактиране- на 10 октомври 2015 г., е представена книгата „Севда или историята на един род“. Това е първата книга, описваща историята на с. Самораново. Неин автор е Михаил Севдин, представител на един от староседелческите родове в селото.
- В селото от дълги години, с кратки прекъсвания, има футболен отбор, носещ името „Сокол“. Домакинските си срещи „Сокол“ играе на стадиона в селото. Отборът се състезава в подгрупа Рила на Кюстендилската окръжна футболна лига. Има и успехи, печелил е първенството в тази дивизия, като е играл на баражи за влизане в по-горна група, и е отстранявал победителя в подгрупа Осогово – тима на Слокощица.През сезон 2020-2021 год. отборът на ''Сокол" отново завърши на първо място в подгрупа Рила.През сезон 2023-2024 г. тимът е отново шампион.
- В селото е разположено затворническо общежитие от открит тип, част от Бобовдолския затвор.
- В Самораново към 10.08.2024 год. е в процес на изграждане модерен затвор с обучителен център за надзиратели на терена на бивши военни поделения.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кметство Самораново // Интегрирана информационна система на държавната администрация. Посетен на 2022-12-04.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Софийска света митрополия. В с. Самораново беше осветен параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец // Сайт на БПЦ-БП. 2022-07-03. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Дупнишка духовна околия // Храмове в Софийска епархия. 2015-02-19. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Пленер Братска любов и паметник на Андрей Севдин в Самораново // dariknews.bg. 2019-06-22. Посетен на 2022-12-04.
- ↑ Почина дупнишка футболна легенда // sportal.bg. 2013-09-22. Посетен на 2022-12-04.