Сарбегово или Асарбегово или Асар бей[1] (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Ασιάρ Βέη, Асяр Веи[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Сарбегово
Δροσερό
— село —
Гърция
40.8228° с. ш. 22.2481° и. д.
Сарбегово
Централна Македония
40.8228° с. ш. 22.2481° и. д.
Сарбегово
Воденско
40.8228° с. ш. 22.2481° и. д.
Сарбегово
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина15 m
Население457 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 15 m надморска височина, на 19 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 10 km северно от Кадиново (Галатадес).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Сарбегово е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1853 година.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Асар бей (Assar-Bey), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Сарбегово брои 300 жители българи и 100 турци.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сар бегово) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарбегово (Sarbegovo) има 360 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Сарбегово, 5/III, 1 3/4 ч. от Свети Георги. Всичко 59 къщи: 32 български екзархийски и 27 турски. От българските къщи само три свойщина. Поминъкът е земеделие. Черквата е затворена. Тя няма никакви имоти. Училището е двуетажно, една класна стая, големина 5Х3Х2 1/2 m, дюшеме, таван, добре осветлявана.[9]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Турското му население се изселва по силата на Лозанската конвенция и на негово място са настанени 289 гърци бежанци от село Тайфири в Източна Тракия и Ираклио, Никомидийско в Мала Азия, а в 1925 година в селото се заселват и власи. 58 българи се изселват в България.[1]

В 1927 година селото е прекръстено на Дросерон.[1] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 75 бежански семейства с 264 души.[10]

По време на Гражданската война селото пострадва силно. Много хора емигрират в социалистическите страни.[1] През февруари 1946 година селото е изцяло напуснато от жителите си. На 3 юли 1947 година цялото село с изключение на десетина къщи и църквата е изгорено. Жителите на Сарбегово се връщат в селото в 1950 година след края на войната.

По време на Втората световна война 34 души от селото се определят като българи и получават паспорт от Солунския български клуб.[11]

Населението произвежда овошки, жито, памук, а частично се занимава и със скотовъдство.[1]

Според Тодор Симовски от 558 жители в 1991 година една трета са с местен произход.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 422[1] 439[1] 636[1] 779[1] 644[1] 622[1] 615[1] 558[1] 496 457

ЛичностиРедактиране

Родени в Сарбегово
  •   Антониос Папапетру (Αντώνιος Παπαπέτρου), гръцки андартски деец, агент от втори ред[12]
  •   Атанас Каишев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Атанас Ляпчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Божин Сотиров, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Вангел Айчакинот, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Ване Чорбов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Ванчо Кръчонов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Георги Бърдаков, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Георги Бакалов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Георги Танулев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Глигор Градешлиев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Димитриос Карантонис (Δημήτριος Καραντώνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убива двама свои нападатели българи, а след това е арестуван от турските власти[12]
  •   Ефтим Стариянчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Йоанис Граматикас (Ιωάννης Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[12]
  •   Йован Бърдаков, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Йован Думовчиев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Камена Танулева, българска революционерка от ВМОРО, ръководител на женската организация[13]
  •   Константинос Граматикас (Κωνσταντίνος Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит с роднината си Йоанис Граматикас от българска чета[12]
  •   Мице Айдърчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Мице Гюпчето, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Мице Сотиров, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Ристо Синделиев, български революционер от ВМОРО, ковчежник[13]
  •   Ристо Стариянчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Ристо Хаджиевски, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Стоян Колишиков, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Стоян Стариянчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Томо Стариянчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Тормо Думовчиев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Траян Пешков, български революционер от ВМОРО, селски ръководител[13]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
  4. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 27.
  12. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 11.