Сарос (архипелаг)
- Тази статия е за островите. За залива вижте Сароски залив.
Сарос (на турски: Saros), или архипелаг Сарос на турски: Saros Adalar,[1][2] е група от малки острови в Европейска Турция.
архипелаг Сарос Saros | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Одрин |
Надм. височина | n.a m |
Пощенски код | n.a. |
Телефонен код | n.a. |
Официален сайт | n.a. |
Намира се в Бяло море срещу устието на река Кавак в Сароския залив, простиращ се в най-североизточната част на морето между полуостров Галиполи и устието на р. Марица. Състои се от 3 малки острова [2]:
- Голям остров (Buyukada или Yunus adasi – Делфинов остров),
- Среден остров (Kuçukada или Defne adasi – Остров на заливите) и
- Малък остров (Minikada или Böcek adasi – Остров на буболечките).
На 5 km от северно от него на брега, недалеч в планината от днешното село Сазлъдере (Sazlidere), са руините, останали от Карачели (Karaçali).[3]
Едноименният с архипелага залив е дълъг 75 km и широк 35 km. Крайбрежието е туристическа дестинация. Местата са свързани с българската история.
История
редактиранеЛюбомир Милетич сочи в „Етнографична карта на Одринския вилает към 1912 г.“, че дотук в Беломорието достигат земите, в които има компактно българско население в Одринска Тракия. Островите са превзети от българската войска на 30 ноември 1912 г.[4] през Балканската война. Войниците, направили десанта, са командвани от Симеон Радев.
През Междусъюзническата война турците отново окупират островите. При преговорите с Турция по приключилия войната Лондонски мирен договор линията Мидия – Сарос, където завършва Българското национално землище се приема за крайна точка на отстъпки[5] спрямо заявената линия Мидия – Родосто и турските претенции. Единствено грубият натиск на Великите сили принуждава правителството да се съгласи на граница по линията Мидия – Енос, срещу обещанието втората ѝ точка на Бяло море да е някъде между Енос и Сарос.[6]
Заливът дълго време е предпочитано място за военни амфибийни учения на НАТО. През есента на 1992 г. по време на натовското учение „Display Determination“, проведено в залива, турският разрушител TCG Muavenet (DM 357) по погрешка е поразен от 2 ракети Sea Sparrow, изстреляни от американския самолетоносач Saratoga. Инцидентът струва живота на няколко турски офицери, много чинове от личния състав на борда са тежко ранени, турският разрушител е непоправимо повреден и следващата година е нарязан за скрап.[7]
География
редактиранеСелищата по крайбрежието на залива днес са: Gökçetepe, Mecidiye, Erikli, Danişment, Yayla, Karaincirli, Vakıf, Büyükevren, Sultaniçe, Gülçavuş и Енос, всички спадат към Одринския вилает. Най-близките острови в Бяло море са Имброс (Gökçeada) и Самотраки, но те са в открито море извън залива Сарос.
Северната анадолска разломна зона, най-важната активна сеизмична активност в Турция и източник на множество големи земетресения, преминавайки от залива на град Измит, пресича Мраморно море, навлиза в Бяло море и достига до залива на Сарос. Затова земетръсите не са изключение там.[8] На южния бряг на Дарданелите, отвъд полуостров Галиполи и неговия проток, е мястото на легендарната Троя.
Ареалът на Сарос е отдалечен от индустриализираните райони, чист, с благоприятни водни течения. Той е популярен летен курорт за отдих с пясъчни плажове и кристално чисто море. Гмуркане, уиндсърфинг и риболов са най-практикувани водни спортове тук.
Бележки
редактиране- ↑ Saros Adalar (тур.: архипелаг Сарос)
- ↑ Saros Adalai – National Geospatial-Intelligence Agency, United States Department of Defense (DoD) Combat Support Agency.
- ↑ [1]wikimapia.org
- ↑ Симеон Радев, Това, което видях от Балканската война, гл. IV
- ↑ Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912 – 1913 г., Глава първа. Изтръгнато надмощие, военностратегически дипломатически пропуски, София, 1989
- ↑ Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., Глава трета. Политическата стойност на победоносното оръжие
- ↑ United States Court of Appeals, Eleventh Circuit No. 96 – 2167 (PDF) // US Courts. Архивиран от оригинала на 2012-07-11. Посетен на 2012-09-18.
- ↑ North Anatolian Fault Zone, архив на оригинала от 5 септември 2006, https://web.archive.org/web/20060905203954/http://tanasi.gg.utk.edu/izmit4/NAFZ.htm, посетен на 18 септември 2012