Света Богородица Левишка

„Света Богородица Левишка“ (на сръбски: Света Богородица Љевишка) е православна църква в Призрен, Косово.

„Света Богородица Левишка“
Света Богородица Љевишка
Карта Местоположение в Призрен
Вид на храмаправославна църква
Страна Сърбия
Населено мястоПризрен
ВероизповеданиеСръбска православна църква
ЕпархияРашко-Призренска
Изграждане1306 - 1307 г.
Статутдействащ храм
„Света Богородица Левишка“ в Общомедия
Богородица Левишка
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

Църквата 1980 г.
В регистъраBogorodica Ljeviška
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Сърбия
ТипКултурно
Критерииii, iii, iv
Вписване2004  (28-а сесия)
Застрашенда
Координати42°12′41″ с. ш. 20°44′09″ и. д. / 42.211389° с. ш. 20.735833° и. д.
Богородица Левишка в Общомедия

Възобновена е и принесена в дар на православните християни от крал Милутин. Църквата е възобновена през 1306-1307 г. върху руините на по-стар християнски храм. Била е седалище на призренския охридски епископ. По време на Османското владичество църквата е била превърната в джамия[1].

Архитектура

редактиране

Първата сграда на българската църква от 11 век е под формата на трикорабна базилика. През 14 век над средния кораб на старата църква, е издигнат петкуполен храм с формата на вписан кръст, с издължена основа.[1] Възобновеният градеж на Богородица Левишка е в типичен вардарски стил. Възобновяването на църквата е извършено под ръководството на майстор Никола (архитектурна част), което е видно от надпис.

Стенописи

редактиране

При възобновяването на храма изографисването му е дело на Михаил Астрап (1307-1313). Най-старите и ценни запазени фрески са от времето на цар Иван Асен II - 30-те години на 13 век.

Паметник на културата

редактиране

Църквата Богородица Левишка е поставена под защитата на ЮНЕСКО през 2006 г., като е един от четирите православни храма в Косово които са в списъка на ЮНЕСКО от 2004 г. Охранява се от немски войници на КФОР към ЮНМИК.

Вижте също

редактиране
  1. а б Дероко, Александар. Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији, Београд, 1985, с. 127-128