Света Богородица Сумела

гръцки православен манастир

„Света Богородица Сумела“ (на гръцки: Παναγία Σουμελά, на понтийски: Παναΐα Σουμελά, на турски: Sümela Manastırı) е православен манастир, намиращ се в планината Карадаг (на гръцки Мела) в Понтийските планини, в долината Мачка, вилает Трабзон,Турция, на 46 km от град Трабзон.

„Света Богородица Сумела“
Παναγία Σουμελά
Sumela From Across Valley.JPG
Изглед към основната сграда на манастира
Местоположение в Maçka
Вид на храма манастир
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Населено място Мачка
Религия християнство
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Родополска
Изграждане ~ 386 г.
изоставен 1923 г.
възстановен 2010 – 2019 г.
Статут действаща църква
музей (условен обект на ЮНЕСКО)
Състояние в продължаваща реставрация
Сайт www.sumela.gov.tr
„Света Богородица Сумела“ в Общомедия

Манастирът е вграден в стръмна скала, на надморска височина от около 1200 метра, с изглед към долината Алтъндере. Той е място с голямо историческо и културно значение, както и основна туристическа атракция в националния парк Алтъндере и едно от най-важните исторически и туристически места в Трабзон.

Името на манастира идва от гръцки език – Παναγία Σου Μελά, тоест Богородица от Мела. Според друга хипотеза името на манастира идва от лазки език – სუმელა [сумела], което означава Света Троица.

ИсторияРедактиране

По официални данни, манастирът е основан около 386 г. по времето на император Теодосий I (375 – 395). Основан е от двама атински монаси – Варнава и Софроний. Става известен с чудотворната икона на Дева Мария, известна като Panagia Gorgoepekoos, за която се твърди, че е нарисувана от апостол Лука. Тя е намерена в една пещера и двамата монаси решават да построят църква на мястото. Пещерата днес е в центъра на манастира.[1]

По време на дългата си история манастирът няколко пъти е пропадал и е възстановяван от различни императори. През 6 век е възстановен и разширен от генерал Велизарий по заповед на Юстиниан I.[2]

Сегашният си вид придобива през 13 век по време на Трапезундската империя. Императорите Василий и Йоан II даряват богато манастира, а по време на управлението на Алексий III (1349 – 1390) Сумела получава най-важните си придобивки: според легендата младият Алексий е спасен от буря от Девата, и му е поръчано от нея да възстанови манастира. От 1365 г. получава автономия и е освободен от данъци. Следващите владетели също правят богати императорски дарения.

След завладяването от османския султан Мехмед II през 1461 г., манастирът получава защитата на султана, права и привилегии, които са подновени от следващите султани. Манастирът остава популярна дестинация за монаси и пътешественици през годините. През 17 век в манастира се помещава Фронтистерион от Трапезунд, известна гръцка образователна институция в региона. [3]

През 1923 г. Османската империя се разпада и след войната за националната свобода Мустафа Кемал Ататюрк основава независимата турска република. След 1923 г. манастирът Сумела е изоставен поради обмена на население между Гърция и Турция съгласно Договора от Лозана.

Мигриралите монаси основават през 1930 г. нов манастир, който наричат новия манастир Панагия Сумела по склоновете на планината Каракамен, близо до град Бер, в Македония, Гърция. Някои от съкровищата от стария манастир Сумела, включително чудотворната икона, са пренесени в новия.

През 1930 г. дървените части на манастира Сумела са унищожени от пожар от мюсюлмани, а в следващите години търсачи на съкровища и вандали повреждат останалите части на манастира.

Заради развитието на туризма, съвременното турско правителство финансира обстойни възстановителни работи.

На 15 август 2010 г. за патронния празник на обителта в манастирския комплекс е отслужена православна божествена литургия от патриарх Вартоломей Първи в присъствието на около 4000 туристи от чужбина. [4]

Поради увеличаването на скалните падания, на 22 септември 2015 г. манастирът е затворен за обществеността от съображения за безопасност в продължение на една година за разрешаване на проблема, а по-късно ограничението е удължено до три години. Отново е отворен за туристи на 25 май 2019 г.

СградиРедактиране

Основните елементи на манастирския комплекс са Скалната църква, няколко параклиса, кухни, стаи за послушници, къща за гости, библиотека и свещен извор, почитан от източноправославните християни. [5]

Големият акведукт на входа, който е доставял вода на манастира, е изграден до страната на скалата. Акведуктът има много арки, които най-вече са реставрирани. Входът на манастира води по дълга и тясна стълба. Оттам стълбите водят надолу към вътрешния двор. Вляво, пред пещера, има няколко манастирски сгради. Пещерата, превърната в църква, представлява центърът на манастира. Библиотеката е вдясно.

Голямата сграда с балкон в предната част на скалата е била използвана за килиите на монасите и за настаняване на гости.

Вътрешната и външната стена на Скалната църква и стените на съседния параклис са украсени със стенописи. Стенописи от епохата на Алексий III от Трапезунд се нареждат по вътрешната стена на Скалната църква. Стенописите на параклиса, които са рисувани на три нива в три различни периода, и са датирани в началото на 18 век. Повечето стенописи са сериозно повредени поради вандализъм, но има и запазени части (дълго време покрити с вар). Основната им тема са библейски сцени, разказващи историята на Христос и Дева Мария.

По време на възстановителните работи 2015 – 2017 г. е открит таен тунел, който води до място, което се смята, че е служило като храм или параклис за християните. Също така с открити стенописи, изобразяващи рая и ада, както и живота и смъртта.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sumela Monastery“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.