Света Параскева (Сятища)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής) е православна църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3]

„Света Параскева“
Αγίας Παρασκευής
Siatista St Paraskevi Frescoes 4.jpg
Стенопис на Света Параскева над входа
Map of Siatista.png
40.2531° с. ш. 21.5556° и. д.
„Света Параскева“
Местоположение в Гърция, Сятища
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Сятища
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Сисанийска и Сятищка
Време на изграждане 1677 година
Съвременен статут действащ храм

ИсторияРедактиране

Според легендата църквата е изградена при епископ Леонтий I Сисанийски в 1677 година в южната махала на града Герания и е най-старата в Сятища. Разположена е на централния площад „Герания“.[4] Част е от енорията „Свети Николай“.[5]

АрхитектураРедактиране

Представлява трикорабна базилика с купол, притвор и женска църква.[1] От южната страна има трем, който на изток е затворен и там има параклис посветен на Света Богородица. В параклиса има стенопис на Света Богородица от 1898 година, дело на Христодулос Йоану.[3]

В 1862 година жупанският архитект Апостолис изгражда към църквата внушителна камбанария, за да може храмът в Герания да отговаря на „Свети Димитър“ в Хора с неговата голяма камбанария.[2][3]

ВътрещностРедактиране

Храмът е известен с позлатения си иконостас и оригиналните си стенописи, които според легендата са от 1679 година.[6][7] Стилистично стенописите принадлежат на епирско ателие и вероятно са от първата половина на XVII век, като някои изображения напомнят стенописите в Метеора и Атон.[3] Сред сцените са Житието на Света Богородица, Дванадесетте празника, Чудесата и Страстите Христови, Сътворението на света, Второто пришествие. На южната стена на нартекса е композицията Дърво Исаево, в която над Исай и извън дървото са изобразени и старогръцките философи Солон, Плутарх, Аристотел, Платон, Тукидид и Сибила.[3]

Втората фаза на стенописи, които обхващат северната и южната част на външната стена, са от 1741 година. На южната външна има стенописи на аскети, монаси и отшелници от палестинската пустиня. В храма в 1898 година работи и местния зограф Христодулос Йоану, като негово дело са светците в цял ръст в долната зона.[3]

Позлатеният резбован иконстас (без долната зона) е от времето на първото изписване на храма и мащабно произведение на изкуството, сравнимо с иконостасите на Света гора. Владишкият трон, амвонът и проскинитарият датират от средата на XVIII век. Долната зона на иконостаса, парапетите и малките колони, се различават по стил от останалата част и не са позлатени. Те са сравними с иконостаса в храма „Свети Йоан Предтеча“.[3]

Царските и другите иконостасни икони са изрисувани в 1711 година от Теодорос Пулакис от Крит.[2][3] Иконата на Света Параскева със сребърен обков и сцени от мъченичеството на светицита датира от 1743 година.[3] Зограф на Епитафа от 1741 година е Анастасиос от Янина.[2][3]

БележкиРедактиране

  1. а б Αγία Παρασκευή – Σιάτιστα. // Θρησκευτικός Τουρισμός. Посетен на 31 декември 2014.
  2. а б в г Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015.
  3. а б в г д е ж з и к Ιερός Ναός προς τιμήν και μνήμην της Αγίας Μεγαλομάρτυρος Παρασκευής. // Siatista.gr. Посетен на 22 септември 2016.
  4. Siatista Churches. // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  5. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  6. Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει;. // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г.
  7. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.