Света Троица (Бойница)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“ е възрожденска православна църква във видинското село Бойница.

„Света Троица“
Карта
Местоположение в Бойница
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБойница
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияВидинска
Архиерейско наместничествоКулско
Изграждане1871 г.
Статутдействащ храм

История редактиране

Храмът е разположен в центъра на селото. Построен е в 1871 година, след като селото се измества от местността Койчов дол на днешното си място. Осветена е на 29 април 1871 година викарния епископ на Видинската митрополия Кирил Белоградчишки. Църквата е построена с помощта на поп Рачо, поп Анто, даскал Вълчо, чорбаджи Петко и селяните Жико Цоков, Пуйо Велков, Цоло Братков, Вълчо Цоков, Вълчо Найденов, Цоло Вълчков, Гачо Мильов и други.[1] Църквата е изградена върху земя на Пуйо войвода, чиято къща се намирала срещу нея.[2]

В храма служат свещениците Рачо и Анто от старата църква „Успение Богородично“ (1820) и други свещеници за кратко до 1898 година, когато е ръкоположен свещеник Константин Димитров от Горна Оряховица, който служи в храма 41 години.[1] По времето на комунистическото управление в България храмът е дълги години затворен.[2]

Описание редактиране

Иконите в храма са изписани от дебърски майстори още в 1871 година. Подписани са от Евгений Попкузманов. Запазен е османският ферман и сметка на свещеника или настоятеля, в която е записано „на зографина дадох 2115“.[3] Десетте олтарни икони демонстрират внушителни образи, но без вникване в анатомическата форма и строеж. Кузманов стилизира светлосянката, като остро определя границата между светло и тъмно. Кузманов се опитва да имитира Дичо Зограф.[4] В храма работят и Кръстьо Аврамов[5] и Кръсто Янков.[6] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му Аврам Дичов. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.[5]

В храма има необикновен мемориал – стъкленица с разпятие и имената на загиналите във войните бойничани.[2]

Бележки редактиране