Света Троица (Бойница)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“ е възрожденска православна църква във видинското село Бойница.

„Света Троица“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Бойница
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Видинска
Архиерейско наместничество Кулско
Време на изграждане 1871 г.
Съвременен статут действащ храм

ИсторияРедактиране

Храмът е разположен в центъра на селото. Построен е в 1871 година, след като селото се измества от местността Койчов дол на днешното си място. Осветена е на 29 април 1871 година викарния епископ на Видинската митрополия Кирил Белоградчишки. Църквата е построена с помощта на поп Рачо, поп Анто, даскал Вълчо, чорбаджи Петко и селяните Жико Цоков, Пуйо Велков, Цоло Братков, Вълчо Цоков, Вълчо Найденов, Цоло Вълчков, Гачо Мильов и други.[1] Църквата е изградена върху земя на Пуйо войвода, чиято къща се намирала срещу нея.[2]

В храма служат свещениците Рачо и Анто от старата църква „Успение Богородично“ (1820) и други свещеници за кратко до 1898 година, когато е ръкоположен свещеник Константин Димитров от Горна Оряховица, който служи в храма 41 години.[1] По времето на комунистическото управление в България храмът е дълги години затворен.[2]

ОписаниеРедактиране

Иконите в храма са изписани от дебърски майстори още в 1871 година. Подписани са от Евгений Попкузманов. Запазен е османският ферман и сметка на свещеника или настоятеля, в която е записано „на зографина дадох 2115“.[3] Десетте олтарни икони демонстрират внушителни образи, но без вникване в анатомическата форма и строеж. Кузманов стилизира светлосянката, като остро определя границата между светло и тъмно. Кузманов се опитва да имитира Дичо Зограф.[4] В храма работят и Кръстьо Аврамов[5] и Кръсто Янков.[6] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му Аврам Дичов. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.[5]

В храма има необикновен мемориал – стъкленица с разпятие и имената на загиналите във войните бойничани.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б 145 години от освещаването (29 април 1871 г.) на църквата „Св. Троица“ – с. Бойница. // Vidin Online, 12 май 2016 г. Посетен на 25 август 2019 г.
  2. а б в Павлова, Стефка. Стъкленица с имена на герои от войните пази църквата в Бойница. // БНР. Радио Видин, 19 март 2018 г. Посетен на 25 август 2019 т.
  3. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 228.
  5. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 190.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.