Света Троица (Враня)
„Света Троица“ (на сръбски: Храм Свете Тројице) е възрожденска православна църква в град Враня, югоизточната част на Сърбия. Катедрален храм е на Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]
| „Света Троица“ Храм Свете Тројице | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Враня |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Вранска |
| Архиерейско наместничество | Пчинско |
| Архитект | Коста Дамянов |
| Изграждане | 1858 – 1860 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| „Света Троица“ в Общомедия | |
История редактиране
След Танзиматните реформи с новата вълна на църковно строителство на Балканите, и вследствие на замогването на Вранската православна община, в града около 1837 година започва кампания за строеж на нова църква. За строеж е определено мястото, наречено по предания Църквина, в долния дял на града, а за патрон е избрана Светата Троица. Вранчани получават ферман от султана в 1843 година. В същата година по времето на Албанското въстание, Враня е превзета от албанските бунтовници и християнското имущество е разграбено, а църквата е разрушена на 23 август 1843 година.[1]
Около 1858 година вранските християни отново се обръщат към султана за ферман за изграждане на църква на същото място. Храмът е завършен на следната 1859 година.[1]
Архитектура редактиране
Архитект на църквата е видният дебърски майстор Коста Дамянов, а брат му Андрей Дамянов, който вече е започнал „Света Троица“ в Ниш, прави единствено олтарната преграда.[1] „Света Троица“ е сред най-известните дела на Коста Дамянов.[2][3] Надписът в нея гласи:
| „ | Новиѧ храмъ 1859... 5 день Майсторъ Коста Дамѧнов и руки Емануилъ Исковича Зографа от Велесъ.[3] | “ |
Вранската църква има площ от 500 m2 и въздейства с величествения си, опростен вид. В нея типичното за църквите на Рензовци надстрояване на страничните кораби е избягнато.[3]
Живопис редактиране
Стенописите в църквата са дело на Петър Николов и Емануил Исакович от 1859 година и са условно постигнати.[3] Иконостасът обаче е дело на един от най-големите български възрожденски зографи - Дичо Зограф. Той е автор на престолните, празничните, апостолските и целувателните икони. Цокълът и царските двери са изписани от други иконописци.[1] Големият кръст на разпятието е изписан в 1862 година от Николай Михайлов,[4] на когото са и част от единичните икони в църквата.[5] В 1864 година в църквата пристигат дебърските майстори Вено Костов и Зафир Василков, за да изпишат иконите за парапетната зона на иконостаса, както и голям брой отделни икони.[6]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Храм Свете Тројице // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2017-04-25. Посетен на 25 август 2019.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 75.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 165.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 358. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.