Отваря главното меню

„Света Троица“ (на сръбски: Храм Свете Тројице) е възрожденска православна църква в град Враня, югоизточната част на Сърбия. Катедрален храм е на Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]

„Света Троица“
Храм Свете Тројице
Саборна црква у Врању.JPG
Общ изглед
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Враня
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Вранска
Архиерейско наместничество Пчинско
Архитект Коста Дамянов
Време на изграждане 1858 – 1860 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
„Света Троица“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

След Танзиматните реформи с новата вълна на църковно строителство на Балканите, и вследствие на замогването на Вранската православна община, в града около 1837 година започва кампания за строеж на нова църква. За строеж е определено мястото, наречено по предания Църквина, в долния дял на града, а за патрон е избрана Светата Троица. Вранчани получават ферман от султана в 1843 година. В същата година по времето на Албанското въстание, Враня е превзета от албанските бунтовници и християнското имущество е разграбено, а църквата е разрушена на 23 август 1843 година.[1]

Около 1858 година вранските християни отново се обръщат към султана за ферман за изграждане на църква на същото място. Храмът е завършен на следната 1859 година.[1]

АрхитектураРедактиране

Архитект на църквата е видният дебърски майстор Коста Дамянов, а брат му Андрей Дамянов, който вече е започнал „Света Троица“ в Ниш, прави единствено олтарната преграда.[1] „Света Троица“ е сред най-известните дела на Коста Дамянов.[2][3] Надписът в нея гласи:

Новиѧ храмъ 1859... 5 день Майсторъ Коста Дамѧнов и руки Емануилъ Исковича Зографа от Велесъ.[3]

Вранската църква има площ от 500 m2 и въздейства с величествения си, опростен вид. В нея типичното за църквите на Рензовци надстрояване на страничните кораби е избягнато.[3]

ЖивописРедактиране

Стенописите в църквата също са дело на Рензовци и са условно постигнати.[3] Иконостасът обаче е дело на един от най-големите български възрожденски зографи - Дичо Зограф. Той е автор на престолните, празничните, апостолските и целувателните икони. Цокълът и царските двери са изписани от други иконописци.[1] Големият кръст на разпятието е изписан в 1862 година от Николай Михайлов,[4] на когото са и част от единичните икони в църквата.[5] В 1864 година в църквата пристигат дебърските майстори Вено Костов и Зафир Василков, за да изпишат иконите за парапетната зона на иконостаса, както и голям брой отделни икони.[6]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Храм Свете Тројице. // Епархија Врањска. Посетен на 25 август 2019.
  2. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 75.
  3. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165.
  4. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г.
  5. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 358. Посетен на 8 април 2014 г.
  6. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316.