Отваря главното меню

Коста Дамянов Рензов е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.

Коста Дамянов
български зограф
Зографите на църквата „Света Богородица“, Коста, Георги, Андрей и Никола
Зографите на църквата „Света Богородица“, Коста, Георги, Андрей и Никола

Роден
Починал
около 1870 г.

БиографияРедактиране

 
Катедралната църква „Света Троица" в град Враня, дело на Коста Дамянов

Роден е във велешкото село Папрадище и принадлежи към големия зографски род Рензовци.[1][2] Баща му Дамян и дядо му Янкул също са зографи и строители.[3] Работи заедно с братята си Никола, Андрей и Георги, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[1]

Едно от най-известните дела на Коста Дамянов е църквата „Света Троица“ във Враня, започната в 1830 и приключена в 1859 година.[4][5] Това, че Коста Дамянов е бил главен майстор на църквата се заключва по надписа в нея „Новиѧ храмъ 1859... 5 день Майсторъ Коста Дамѧнов и руки Емануилъ Исковича Зографа от Велесъ“. По това време и лидерът на Рензовци Андрей Дамянов вече е бил започнал строежа на нишката катедрала „Света Троица“. Вранската църква има площ от 500 m2 и въздейства с величествения си, опростен вид. В нея типичното за църквите на Рензовци надстрояване на страничните кораби е избягнато. Стенописите в църквата също са дело на Рензовци и са условно постигнати.[5]

Коста и брат му Никола са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.[6]

Коста Дамянов умира около 1870 година.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

БележкиРедактиране

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
  2. Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
  3. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  4. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 75.
  5. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.