Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Николов.

Петър Николов Дамянов Рензов – Зографски е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.

Петър Дамянов
български зограф
Роден
Починал
1921 г. (71 г.)

БиографияРедактиране

Роден е около 1850 година в Ораовец в семейството на видния български зограф Никола Дамянов. Принадлежи към големия зографски мияшки род Рензовци[1][2] и е един от най-добрите представители на последното му поколение зографи.[3] Учи иконопис при баща си и работи с други зографи.[1]

В 1870 година изписва иконите в църквата „Свети Илия“ в Сеяце заедно с Димитър Папрадишки, Теофан Буджароски и Ангелко Дидон.[4] Дело на Петър и братовчед му Ангел Андреев са стенописите в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце от 1875 година.[1] Изпълнението на работата е още несигурно, а една част от фреските по-късно са поправяни и прерисувани наново.[3]

Петър Дамянов е автор на главните икони във велешката църква „Успение Богородично“ – Свети Георги от 1885 година, Архангел Михаил на северната врата, Успение Богородично от 1885 година, Три Светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата. Тези икони са с добър рисунък и колорит.[3] Петър Дамянов твори съвместно с Гаврил Атанасов и с роднината си Димитър Андонов.[3] С Андонов изписват стенописите в югозападния купол на църквата в Осоговския манастир.[3] Отново с Андонов в 1887 година допълват иконостасните икони и изписват стенописите в църквата „Свети Илия“ в Левосое.[5]

Петър Николов работи и из Трънско – в Клисура, Милкьовци и други селища.[3] Работи и със сродника си Емануил (Манче) от Папрадища, също изселен в Ораовец – двамата изписват църквата „Свети Атанасий“ в Извор, като оставят недатиран надпис до образа на Свети Николай.[3] В 1869 година Петър Николов подновява и църквата „Свети Никола“ в Ново село в Таорската клисура.[6]

Икона на Петър Николов има в Жаблянския манастир, а друга на Свети Георги от 1889 година – в църквата „Свети Георги“ в Кочани. Негова икона на Свети Теодор Тирон, подписана като Петър Николич Зограф от Велес и датирана 23 май 1888 година, е в църквата „Свети Никола“ в Куманово.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

БележкиРедактиране

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 172.
  2. Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ - първата половина на ХІХ в.. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
  3. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 173.
  4. Храм св. пророка Илије. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  5. Храм св. пророка Илије. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 173 - 174.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 174.