Петър Николов (зограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Николов.
Петър Николов Дамянов Рензов – Зографски е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
| Петър Дамянов | |
|---|---|
| български зограф | |
| Роден |
1850 г.
|
| Починал | 1921 г.
|
| “ | Централното изображение е Свети Георги и едно от неговите чудеса, спасяването на принцесата в град Вирит. Светецът язди бял кон и убива змея. Той е облечен в цинобърна туника, с тъмнозелена броня и развята наметка. Декорацията е с флорални елементи. Фонът в горната част е с разпръснати бели облаци, а в долната част има хълмист пейзаж с архитектура на заден план. В цялото изображение преобладава бледозелената гама. Зоографът е оставил подписа си и годината долу вдясно. | ” |
Биография редактиране
Роден е около 1850 година в Ораовец в семейството на видния български зограф Никола Дамянов. Принадлежи към големия зографски мияшки род Рензовци[1][2] и е един от най-добрите представители на последното му поколение зографи.[3] Учи иконопис при баща си и работи с други зографи.[1]
В 1870 година изписва иконите в църквата „Свети Илия“ в Сеяце заедно с Димитър Папрадишки, Теофан Буджароски и Ангелко Дидон.[4] Дело на Петър и братовчед му Ангел Андреев са стенописите в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце от 1875 година.[1] Изпълнението на работата е още несигурно, а една част от фреските по-късно са поправяни и прерисувани наново.[3]
Петър Дамянов е автор на главните икони във велешката църква „Успение Богородично“ – Свети Георги от 1885 година, Архангел Михаил на северната врата, Успение Богородично от 1885 година, Три Светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата. Тези икони са с добър рисунък и колорит.[3] Петър Дамянов твори съвместно с Гаврил Атанасов и с роднината си Димитър Андонов.[3] С Андонов изписват стенописите в югозападния купол на църквата в Осоговския манастир.[3] Отново с Андонов в 1887 година допълват иконостасните икони и изписват стенописите в църквата „Свети Илия“ в Левосое.[5]
Петър Николов работи и из Трънско – в Клисура, Милкьовци и други селища.[3] Работи и със сродника си Емануил (Манче) от Папрадища, също изселен в Ораовец – двамата изписват църквата „Свети Атанасий“ в Извор, като оставят недатиран надпис до образа на Свети Николай.[3] В 1869 година Петър Николов подновява и църквата „Свети Никола“ в Ново село в Таорската клисура.[6]
В 1887 година според надпис над южния вход, по-късно загубен, Петър и неговите сътрудници брат му Анастас и ученикът Илия Манев от Дреново изписват наново църквата „Възнесение Господне“ във велешкото село Дреново.[7]
Николов работи заедно с Димитър Папрадишки в „Свети Пантелеймон“ в Пантелей.[8]
Икона на Петър Николов има в Жаблянския манастир, а друга на Свети Георги на кон и и сцената от град Вирит от 1889 година – в църквата „Свети Георги“ в Кочани. Негова икона на Свети Теодор Тирон, подписана като Петър Николич Зограф от Велес и датирана 23 май 1888 година, е в църквата „Свети Никола“ в Куманово.[9][8]
Родословие редактиране
| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов (около 1770 — около 1830) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — около 1860) | Коста Дамянов (? — около 1870) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1921) | Ангел Андреев | Иван Андреев | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 172.
- ↑ Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ - първата половина на ХІХ в. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173 - 174.
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 278. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.