Вено Костов
Величко (Вено) Костов Илиев[1] Мауровски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[2]
| Вено Костов | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1911 г.
|
| Вено Костов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в дебърската мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Обучава се за зограф при баща си Коста Мауровски. Установява се да живее в Оряхово. Вено Костов рисува във Влашко.[2] При него учи Саве Попбожинов, който заедно с него и Велко Илиев работи в Румъния.[3]
В 1864 година Вено Костов и Зафир Василков пристигат във Враня, за да изпишат иконите за парапетната зона на иконостаса на вранската църква „Света Троица“. За същия храм двамата изписват и голям брой отделни икони.[1] Самостоятелно Вено Зограф изписва църквата „Свети Илия“ в Русце.[4] Там на царските двери в краката на Архангел Гавриил има подпис „изъ руки Вено на 1867“, но на престолните икони „Света Богородица с Христос“ и „Възнесение Илиево“ има дарителски надписи с дата 1865, което говори, че зографът е работил в Русце два пъти.[5]
Самостоятелно Вено Зограф работи и в „Свети Йоан Кръстител“ в Ново село,[4] „Св. св. Петър и Павел“ в Крива Фея[4] и „Свети Николай“ в Църнощица.[4] Двамата зографи работят заедно в „Рождество Богородично“ в Горни Въртогош,[4] името на зограф Вено от Дебър е изписано на престолната икона на Христос Вседържител заедно с годината 1867, а на дарохранителницата е изписано името на зограф Зафир и годината 1868,[6] в църквата „Света Петка“ между Света Петка и Кленике (1868),[7] и в „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине заедно с Благой Дамянов.[4] В Долно Требешине престолната патронна икона е подписана зограф Блажо Дамянович от Дебър, подписал се на престолната икона на Богородица като Блажо Дебрели. Зограф Зафир се подписал на иконата на Света Марина и Свети Стефан, датирана 1868, на иконата на Преображение и на иконата на Свети Димитър. На Рождество Христово и Обрезание се е подписал зограф Вено. По стил престолните икони са сходни с тази, подписана от Блажо Дамянович.[8]
В 1871 година Вено Зограф изписва стенописите и иконостаса в църквата „Свети Георги“ в Кършевица.[9]
- Стенописи от „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине
-
-
-
В 1871 – 1872 година Вено и Зафир работят в църквата „Света Петка“ в Стража. На царските двери около образа на Богородица от Благовещение пише „1871 изъ руки Вено зѡ“. На дъното на северните иконостасни двери пише, че са дарени в 1872 година. В 1872 година двамата зографи завършват и живописта, за което свидетелства зографският надпис на северния олтарен зид.[4]
След църквата в Стража Вено Зограф и Зафир Зограф изписват иконите „Св. св. Петър и Павел“ в Топлац, Вранско,[10] където работят с Аврам Дичов.[4] На престолната икона има подпис Зафир Дебрелия, на царските двери подписът е зографи Вено и Зафир 1872.[10]
В 1872 – 1874 година Вено и Зафир[11] заедно с калугер Нешо[4] изписват иконостаса на църквата „Рождество Богородично“ в Ратае.[4] В 1874 година двамата изписват иконите в „Света Троица“ в Куново.[12]
Икони от Вено Костов има в кумановската катедрала „Свети Никола“. Тази на Светите братя Кирил и Методий е надписана „Изъ рȢки Вено Зѡ“. Иконата на Свети Антоний Велики и Атанасий Велики е надписана „Приложиша еснафъ абачиски на 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“. Иконата на Свети Никола има надпис „Приложи со рȢкою г папа Димитрiѧ iкономъ, на 1868, изъ рȢки Вено Зѡ“. На колоната на амвона в храма има надпис „Изъ рȢкi маiсторъ Мiтре i Илиiа i Вено изъ Деборъ“. Майстор Митре може би е братовчедът на Вено Димитър Яковов Мауровски.[2]
Автор е на икони в църквата „Свети Георги“ в Младо Нагоричане, където работи и Зафир Зограф. Една икона има подпис „Приложиша еснафъ ћȢрчиски въ памѧатъ ихъ сосемъ чада 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“.[2]
- Икони от църквата „Свети Георги“ в Младо Нагоричане, дело на Вено Костов
-
„Кръщение Христово“, 1866/8 г., дар от Стаменко Ракиджия, дърво и темпера -
„Рождество Христово“, 1860-те, дар от Димитър и децата му, дърво и темпера -
„Свети 40 мъченици“, 1868 г., дар от Денко Спасин, дърво и темпера -
„Свети Никола“, втората половина на XIX век, дърво и темпера
В църквата „Свети Георги“ в Жегляне много икони от иконостаса – южната и северната врата, царските двери, 12-те икони на апостоли с централната икона на Възкресението Христово, на която е подписан авторът „изъ рȢки Вено Зѡ“ са изработени Вено Костов в 1877 г.[13]
Твори в една от църквите в Сливен, където и умира в 1911 година.[2]
Братовчедите му Алексо Несторов и Симеон Несторов Мауровски също се занимават с образопиство в Западна Македония през първата половина на XX век.[2]
Родословие
редактиране| Нестор Мауровски | Коста Мауровски | Яков Мауровски | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Алексо Несторов | Симеон Несторов | Вено Костов (? - 1911) | Димитър Яковов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсто Алексов (1902-1979) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Снежана Мауровска (р. 1946) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Велимир Стойковски (р. 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 226.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
- ↑ а б в г д е ж з и к Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 317. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм Рождества Пресвете Богородице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. преподобне Параскеве // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. архангела Гаврила // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм св. великомученика Георгија // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б Храм св. апостола Петра и Павла // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм Рождества Пресвете Богородице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм Свете Тројице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 360 – 361. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.