Светилище Сечен камък
Скалното светилище Cечен камък ce намира на 5 km югозападно от гр.Трявна, край село Николаево, област Габрово[1][2].
| Светилище Сечен камък | |
 „Скалните слънца“ от м. Сечен камък | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Светилище Сечен камък Местоположение в България Област Габрово | |
| Страна |  България |
| Област | Област Габрово |
| Археология | |
| Вид | Скално светилище |
| Епоха | късна Бронзова епоха – ранна Желязна епоха |
Описание редактиране
Светилището е разположено на скален масив, издължен в посока изток-запад, доминираща над околната местност. Върху скалата ca изсечени каменни кръгове, повечето от които ca разположени верижно отгоре върху скалната повърхност. Броят им е 17, като всички кръгове ca изпъкнали, c полусферична форма, като при някои ce наблюдава естествено изветряване на скалата причинено от естествената ерозия и голямата древност на изсичанията, което в различна степен е заличило части от кръговете. Преобладаващата част от кръговете са с диаметър 1 – 1,25 m, при други той е по-малък 0,5 m.
Предполага се, че Cкалното светилище в м. „Cечен камък“ e посветено на Великата богиня-майка (скалата) и Cлънце-Бога (чийто символ е кръгът).
Южно от посочената местност, в посока към връх Овчар, върху скалист хълм, се наблюдават очертания от изветрели ниши издълбани в скалата. Връзката със „Светилище Сечен камък“ е визуална, което означава че и двата обекта са били обвързани в светилищен комплекс през древността.[3]
Ако се пътува с кола от Габрово към Трявна, трябва да се премине през село Торбалъжите и като се стигне до място с голям бял паметник отдясно на пътя, да се отбие вляво по черен път. Светилището е преоткрито, почистено и фотографирано за първи път от Движение „Войни на Тангра“ през август 2012 г., откъдето е и самата снимка.
Датиране редактиране
Скалното светилище е датирано към късна Бронзова епоха – ранна Желязна епоха.[4]
Предназначение редактиране
Изсечените каменни кръгове и дискове са едни от недостатъчно проучените елементи от скални светилища на територията на България. Концентрацията им е най-голяма на територията на Община Тополовград – „Слънчевото светилище Палеокастро“, в местността „Арнаутската чешма“ при с. Срем и в местността „Мочулови камъни“, при с.Мелница, но не липсват подобни самотни аналози и в други части на страната – край гр.Трън – в скалния параклис „Света Петка“ (т.нар. „каменна питка“), в землището на с.Берайнци – в местността „Мала Гарваница“ (каменният диск е издълбан в подножието на скалния масив); в местността Чуряк на Брезнишко бърдо (гр.Брезник), на територията на Източните Родопи, изсечени скални дискове се наблюдават в землищата на с.Татул и с.Равен; каменни кръгове са открити и край скалните манастири при с. Тюленово; край гр.Разлог и в северните части на Средна гора на връх Елдермен (в района на с.Старосел), край с.Бузовград и на „Светилище Камъка“ край гр.Малко Търново.
Научните хипотези относно предназначението на каменните дискове и кръгове са разнопосочни, единственият неоспорим факт на този етап от археологическите проучвания, че има конкретни доказателства за култова дейност извършвана край тези каменни съоръжения.[5][6]
При „Слънчевото светилище край с. Мелница“, където се наблюдават издълбани соларни кръгове на върха на една от скалите – някои траколози и археоастрономи изказват предположението, че съществува възможността на всички светилища използвани от древните траки, където се наблюдават изсечени в скалите дискове и кръгове, да е жертвопринасяне на „звездата куче“ – Сириус.[7]
Източници редактиране
- ↑ Cкалното светилище в местността „Cечен камък" Архив на оригинала от 2016-08-12 в Wayback Machine. – triavna.info
- ↑ Светилище „Сечен камък“ – wikimapia.org
- ↑ Мегалитите 3, 1982: Мегалитите в т ракия, 2, т ракия Понтика. София, 1982.
- ↑ Мегалитите 1, 1976: Мегалитите в т ракия, 1. с офия 1976
- ↑ Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007
- ↑ Валерия Фол „Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността“, София, 2007
- ↑ Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000