Животворен кръст

Свети кръст пренасочва насам. За манастира в Португалия вижте Свети кръст (Коимбра).

Животворният кръст (гр. ὁ ζῳοποιὸς σταυρός), срещан още и като Дърво на живота, Кръст на истината и Кръст Господен, е кръстът, на който според християнството е разпнат Христос.

Света Елена с животворящия кръст

Кръстът Господен в центъра на Вселената

Животворният кръст е символ на победата на Христос над Сатаната и е главна християнска реликва всред оръдията на страстта.

Апокрифи, значение и изображения

Още след разпъването на Христос възниква апокрифна литература за събитието, като целия цикъл от легенди за дървото на живота възниква в Палестина, докато императрицата-майка Елена не открива кръста в 326 г. в Йерусалим, заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него, заедно с табелата с абревиатурата INRI от кръста. Кръстът заменя като символ рибата на ранните християни, превръщайки се през средновековието в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а Константинопол за столица на Римската империя) и постепенно в целия средновековен свят без Персия, Индия и Китай. По време на последната персийско-византийска война 602-628, император Ираклий връща от Ктезифон християнските реликви, сред които е и тази.

Форма, легенди и откриване

За формата на животворния кръст в схоластиката съществуват спорове, но се приема, че той е класическия, въпреки че, разпятията през античността са се изпълнявали на различни по форма дървени конструкции.

Храмове в България

В България има няколко храма, посветени на Кръста Господен:

• Параклис „Светия Кръст“ в Асеновград - построен е през 2010 година и се намира на изхода на града в посока село Козаново. Част от Пловдивска епархия на Българската православна църква;
• Параклис „Светия Кръст Господен“ в Малево, община Чепеларе - част от Пловдивска епархия на БПЦ;
• Параклис „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в село Миланово, община Своге - част от Софийска епархия;
• Параклис „Светия Кръст“ в Новаково, община Асеновград - част от Пловдивска епархия;
• Параклис „Светия Кръст“ в Орехово, община Чепеларе - част от Пловдивска епархия;
• Параклис „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в Смолян - осветен е през 2008 година от епископ Антоний, намира се в местността „Корста“ над квартал „Райково“ - част от Пловдивска епархия;
• Черква „Въздвижение на Честния и животворящ Кръст Господен“ в квартал „Лозенец“ в София - храмът е осветен през 2017 година от Пловдивски митрополит Николай заедно с епископите Поликарп, Арсений, Яков, Евлогий и Сионий - част от Софийска епархия;
• Параклис „Светия Кръст“ в Тополово, община Асеновград - осветен е през 2020 година от Пловдивски митрополит Николай - част от Пловдивска епархия;
• Черква „Въздвижение на Честния Кръст” в Цар Самуил, община Тутракан - част от Русенска епархия.

Галерия

• 
  Разпятие Христово
• 
  Манастирът на Светия Кръст в Йерусалим, където според преданието е намерено Дървото на живота
• 
  Поклонение на Животворния Кръст, след превземането на Светия Град от християните – гравюра от Густав Доре
• 
  Статуята на Света Елена с Животворящия Кръст в базиликата Свети Петър в Рим

Източници

• Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

Вижте също

• Кръщение

Външни препратки

• На Кръстовден слънцето поема към зимата
• Кръстовден е
• Разпятието на съд, Андрей Романов

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Животворящий Крест“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​