Свети Атанасий (Босилово)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“, „Свети Атанас“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Босилово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Босилово
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоБосилово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоСтрумица
Изграждане1842 година
Състояниедействащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

История редактиране

Храмът е построен в 1842 година.[1][2]

Архитектура редактиране

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба са разделени с пет двойки колони, като централният кораб е покрит с манастирски свод.[3] Капителите са проста обърната пресечена пирамида.[4] Таванът е касетиран. Полетата са оцветени в бордо и сини тонове, а рамката е позлатена. На равния таван на централния кораб в овален медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител, което обикновено се изписва в купола.[5] Медальоните в централния кораб са допълнени от радиално подредени позлатени дървени пръчки, резбовани, които създават триизмерен ефект, подчертан чрез контраста на златните им отблясъци на тъмния фон.[6]

Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[7] Над нея има фитоморфна кръстовидна мандорла (четирилистна детелина), фланкирана от два отвора с вид на запетайки.[8]

Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са измазани, а капителите и арките са позлатени и изписани.[4]

Иконопис редактиране

Църквата е изписана в 1856 година от дебърския майстор Андон Петров от Гари.[9][10]

Васил Драгомиров, учител в Босилово в учебната 1903 - 1904 година пише:

То [Босилово] броеше около 80 семейства... В селото имаше само един чифлик, откъдето селяните се снабдяваха с обработваема земя и дворове. Селяните се деляха на българи и гъркомани. Черквата „Св. Атанас“ бе затворена от девет години. Гъркоманите знаеха, че ако черквата се отвори, тя ще бъде само българска, защото българите имаха свещеник в селото, а гъркоманите нямаха... Тогава се яви едно трето мнение: черквата да се отвори и да се редуват българи и гъркомани. Тоя ред продължи три месеца, докато гръцкият свещеник отказа да идва в селото и черквата остана на българите.[11]

Бележки редактиране

  1. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонска литературна норма)
  2. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  3. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
  4. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
  5. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
  6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 213. (на македонска литературна норма)
  7. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
  8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
  9. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 156. (на македонска литературна норма)
  10. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 218. (на македонска литературна норма)
  11. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.