Свети Георги (Ново село, Струмишко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георгий“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска православна църква в струмишкото Ново село, Република Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
_(9).jpg) Общ изглед | |
 Местоположение в Ново село | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Ново село |
| Посветен на | Георги Победоносец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Изграждане | 1842 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
История редактиране
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба са разделени с шест двойки колони.[3] Стълбовете са изписани с имитации на акантови листа. Капителите са комбинация от торус и трохилус.[4]
Таванът на трите кораба е плосък.[3] Таванът е касетиран с много полета и профилирани, изписани бордюри.[4]
От север и запад има открит трем.[5] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[6]
Прозорците са с полукръгли арки (окулуси), а на източната фасада три кръгли мандорли. В средната е разположен равностранен фитоморфен кръст (четирилистна детелина).[7] Отстрани на централния прозоречен отвор има два други с вид на запетайки. Прозорците на дългите стени са в плитка правоъгълна ниша, подобно на църквата в Моноспитово.[8]
Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са измазани, а капителите и арките са позлатени и изписани.[9]
Иконопис редактиране
Надписът за обновлението на църквата гласи:
| „ | Ѡбновленїе храма стагѡ великомȢченика Геѡргiѧ побѣдоносца сосъ предстоѧнїето на г. г.... и сосъ негѡво благопочтеннородiе г. г. Велко Костодиновичъ... и г. г. Тане епїтропъ Марковичъ и негово благопочтеннородїе и трȢдолюбїе г. г. Андонъ Зографъ ѿ каза Дебръ ѿ село Гари за дȢшевное ихъ спасенїе и тѣлесное здравїе ссе домомъ и чадомъ ихъ.[10] | “ |
Според Асен Василиев храма обаче няма запазени творби на споменатия Андон Зограф. Престолните икони са от 1849 година и може би тогава са заменени иконите на Андон Зограф. Според Асен Василиев иконите са на Михаил Анагност,[10][11] но според Дарко Николоски са на сина му Николай Михайлов и те са първото му самостоятелно дело.[12] Подписът на иконата на Рождество Богородично е „Χειρ Νικωλαου του Μιχαηλ ζωγραφου εν Κρουσοβου 1849 νοεμ: 10“.[11] Според Емилия Апостолова-Чаловска в храма има две икони на Андон Петров от 1853 до 1864 година.[13]
Бележки редактиране
- ↑ Ново Село е најголема населба во општина Ново Село и е општински центар // Општина Ново село. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 280.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 356. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 218. (на македонска литературна норма)