Свети Георги (София)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“ е българска православна църква в центъра на столицата София.[1][2]

„Свети Георги“
StGeorge the Conqueror Sofia 2.jpg
Общ изглед от югозапад
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архитект Алекси Начев
Изграждане 1899 – 1909 г.
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Храмът е разположен в едноименния парк на улица „Патриарх Евтимий“ № 90.

ИсторияРедактиране

Църквата е построена през 1899 – 1909 година по проект на архитект Алекси Начев. Освещаването на храма става на 11 ноември 1918 година от митрополит Василий Доростолски и Червенски. Построена е със средства на Войската и е смятана за храм на военните.[2]

ОписаниеРедактиране

В архитектурно отношение сградата е трикорабна базилика с притвор с 35 m дължина, 20 m ширина и 20 m височина. Светите престола са три - централният е посветен на Свети Георги Победоносец (празник 6 май), южният на Свети Иван Рилски (празник 19 октомври), а северният на Свети Василий Велики (празник на 1 януари). Освен централния купол, базиликата има и два по-малки над притвора.[2] О

Стенописите са от Михаил Малецки.[2] Централният купол е изписан през 2002 година.[2]

Олтарните двери, владишкият трон и амвонът са с дърворезба.[2] Резбата е дело на четирима знаменити резбари от различни школи и поколения.[1] Иконостасът, владишкият трон и амвонът са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

В църквата се съхранява камъкът, където е бил убит и погребан Свети Георги Софийски Нови, открит недалеч от храма.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б Църква „Св. Георги Победоносец“. // София Официален портал. Посетен на 28 август 2019 г.
  2. а б в г д е ж Св. Георги. // Национален публичен регистър на храмовете в Република България. Посетен на 28 август 2019 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.