Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на гръцки: Αγίου Δημητρίου Οχυρού) е българска възрожденска църква в зърневското село Елес (Охиро), Гърция, част от Зъхненската и Неврокопска епархия. Църквата е построена в 1882 година според надписа над южния вход[1] в българската махала в северната част на селото.[2] В архитектурно отношение представлява класическата за епохата трикорабна базилика[3] с женска църква.[1] Според Георги Стрезов църквата е издигната с ферман от Българската екзархия, но по-късно попада в гръцки ръце.[4] В 1909 година заедно с цялото село е екзархийска - в рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише:

„Свети Димитър“
Αγίου Δημητρίου
Карта Местоположение в Неврокоп
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЕлес
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияЗъхненска и Неврокопска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1882
Статутдействащ храм
Черквата „Св. Димитър“ е строена преди 1882 г. Зданието е съградено не много солидно от дървен материал. Нуждае се от главни поправки. Училището е здраво.[5]

До построяването на „Света Троица“ в 1972 година църквата е енорийски храм на селото.[2]

  1. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  2. а б Οχυρό Δράμας // Πόντος έν', άστρον φωτεινόν. Посетен на 14 ноември 2014.
  3. Αγ. Δημήτριος Οχυρού // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-27. Посетен на 14 ноември 2014.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8.
  5. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.