Елес

селище в Гърция

Ѐлес или Елис или Лисе (на гръцки: Οχυρό, Охиро, катаревуса: Οχυρόν, Охирон, до 1927 Λύσε, Λίσε, Лисе[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.

Елес
Οχυρό
Елеското поле и Елес в подножието на Коджатепе, снимани от Щудер
Елеското поле и Елес в подножието на Коджатепе, снимани от Щудер
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина550 m
Население514 души (2011 година)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 550 m надморска височина,[2] на 7 километра южно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в центъра на Елеската котловина в подножието на хълма Коджатепе. Край него е разположен понорът Елеските дупки.[3]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от елха и е сравнимо с местното име Елеш при село Луково, Свогенско, например, и други от същия произход. Българското ш е минало в с на гръцка почва.[4]

В Османската империяРедактиране

 
Изглед към хълма Коджатепе и Елес

В ранния период на управлението на Османската империя в Елес се настанили мюсюлмански преселници, като местното население или било асимилирано, или прогонено. В регистър от XVIII век става ясно, че в селото живели само 82 мюсюлмански семейства, като от тях 18 мъже били сеиди (потомци на Мохамед от внука му Хюсеин), а 5 жени шерифе (потомци на Мохамед от внука му Хасан). Според османиста Евгени Радушев в по-късен период в селото се заселили и българи.[5]

През XIX век село Елес е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Елес като турско село.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Лисе като село с 35 български и 80 турски къщи.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лисе (Lissé) е посочено като село със 115 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 140 жители българи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Елес (турски Лисе), на ЮИ от Каракьой, 4 часа път. Лежи в подножието на Боздаг при левия бряг на Панега. Под селото са Елешките дупки, дето се загубва реката под Боздаг. В околното високо равнище Елещката поляна е най-плодородната. Гръцка църква, издигната с ферман от Екзархията. Жителите са смесени. 40 къщи българе с 90 турци.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Елисъ (Лисе) брои общо 1010 души, от които 280 българи-християни и 730 турци.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елес има 336 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.[11]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Елес:

С. Елес... Селото е разположено на хубаво равно място. Над него се издига Елеската планина, която има хубави пасища. Елеското поле е плодородно. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие. Обработват най-вече пасища и след това житни растения.

Има 45 къщи български с 200 души хора и 200 къщи турски с 990 души народ. Турците и българите не са в добри отношения. Сега българите са завели дело против мохамеданите, за да бъдат и да им дадат последните дворове и пасища или част от приходите им. Те спечелиха делото в Неврокоп, но турците го оспориха в Сяр.

Черквата „Св. Димитър“ е строена преди 1882 г. Зданието е съградено не много солидно от дървен материал. Нуждае се от главни поправки. Училището е здраво.[12]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Елес (Λίσσα, Лиса) живеят 1409 души.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Елес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Елес попада в пределете на Гърция. През 1918 година българските семейства в селото са 80 от всичко 300.[3] Българите се изселват на следната 1919 година в България, в Неврокоп и района.[3] Официално изселилите се българи са 73 души.[2] В 1923 година по силата на Лозанския договор турците се изселват в Турция и на тяхно място са настанени гърци бежанци.[3]

Към 1928 година Елес е бежанско село с 211 семейства и 829 души бежанци.[15]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1409[2] 1001[2] 1016[2] 2182[2] 1287[2] 1310[2] 772[2] 654[2] 557[2] 510 514

ЛичностиРедактиране

Родени в Елес
  •   Александър Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов[16]
  •   Ангел Костадинов Недев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал с корона[17]
  •   Атанас Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов[16]
  •   Георги Николов (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина[18]
  •   Димитър Георгиев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина[19]
  •   Димитър Челебиев – Кенди Гелен или Кендигелен, български революционер от ВМОРО, делегат на Втория драмски околийски конгрес от 1907 година[20]
  •   Евангелос Мавропулос (р. 1935), гръцки футболист
  •   Иван Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст[21]
  •   Иван Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, носител на кръст „За храброст“ IV степен[22]
  •   Иван Николов Пагунев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина[23]
  •   Иван Попилиев (1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 1 рота на 13 кукушка дружина[24]
  •   Иван Ст. Манолев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
  •   Иван Стоев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов[26]
  •   Иван Тангъчов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[27]
  •   Никола Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина[28]
  •   Сидер Тасев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[29]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
  5. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 78.
  6. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  12. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  20. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 284.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 529.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 68.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.