„Свети Илия“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в квартал Княжево.[1]

„Свети Илия“
Църквата с войнишкия паметник пред нея
Църквата с войнишкия паметник пред нея
Карта Местоположение в София
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Изграждане1888 – 1893 г.
Статутдействащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

Зад днешната църква се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II.[2]

Източник за историята на храма са ръкописните бележки от 20-те години на свещеноиконом Стефан Попминев, ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево през 1914 година. След създаването на Княжество България в 1878 година жителите на село Бали ефенди (името на Княжево до 1881 година) продължават да се черкуват в съседните села Горна Баня и Бояна. В 1886 – 1887 година софиянците Стефан Зографски, член на Касационния съд, Димитър Шишков и Иван Грозев, които имат имоти в Княжево, се събират заедно с някои някои от първенците на Княжево: М. Попов, Геле Митрев, Спас Митрев, Андро Тодоров, Иван п. Тодоров, В. Станоев и други и решават за подемат инициатива за построяване на църква. Решено е църквата да е на мястото на старата джамия до тюрбето, която е разрушена към 1886 година.[1]

Основният камък на църквата е положен на 4 юли 1888 година. Събирането на средства и съответно и стротелството вървят бавно. Отец Стефан Попминев споменава имената на майсторите Веле Димов, Д. Петров и Алекси Мирчев.[1] Готовият храм е осветен на Илинден, 20 юли 1893 година от митрополит Партений Софийски в присъстваето на министър-председателя Стефан Стамболов, Константин Стоилов и кмета на София Димитър Петков. Изписването на храма става доста по-късно и е дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов.[1]

Първи временен свещеник в храма е отец Георги Кузманов, а след него до 1897 година свещеник Иван С. Иванов. От 1898 година енорийски свещеник на Боянската енория е Мина Лазаров. През 1914 година синът му дякон Стефан Попминев е ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево, а баща му остава свещеник в Бояна.[1]

През 2023 година тържествено е отбелязана 130-тата годишнина от освещаването на храма[3].

Описание

редактиране

Архитектурата на църквата е самобитна. Има голям централен островърх купол, който е добре пропорциониран, а около него има многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция.[1]

Иконостасът в храма е дело на дебърския майстор Алекси Мирчев. Синът му Нестор Алексиев изработва владишкия трон и това е първото самостоятелно дело на големия майстор.[4] Дело на друг дебърски майстор Саве Попбожинов са убрусът, царските двери и малките олтарни икони – деянията, на горния ред на иконостаса.[5]

В храма има изграден параклис на свети пророк Елисей[6].

В двора на църквата се намира гробът на Маркианополския епископ Константин[7].

  1. а б в г д е Тодоров, Георги. Храмът „Св. пророк Илия“ в Княжево // „Църковен вестник“. Посетен на 26 август 2019 г.
  2. Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5.
  3. Христова, Анула. "Архиерейска св. Литургия по повод 130 години от освещаването на храм „Св. пророк Илия”, Княжево" // Софийска света митрополия. 2023-07-21. Посетен на 2023-11-27.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 255.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
  6. Христова, Анула. "Храмовият празник на св. пророк Елисей в Княжево" // Софийска света митрополия. 2022-06-15. Посетен на 2023-11-27.
  7. Българска Патриаршия. "Врачанският митрополит Григорий отслужи опелото на Маркианополския епископ Константин" // Сайт на БПЦ-БП. 2017-05-26. Посетен на 2023-11-27.

Външни препратки

редактиране

Официален сайт на храм "Свети пророк Илия" (Княжево)